Най-простият трик за разрешаване на спорове

Една сутрин съпругата ми Елеонор се събуди, обърна се към мен и каза: "Не очаквам с нетърпение този ден." Попитах я: "Защо?"

Излезе, че сме в началото на еврейските новогодишни празници, което означава по-студено време и три седмици големи трапези, дълги религиозни служби, нарушени ежедневни програми и деца, които не ходят на училище. Елеонор не е израснала с тези традиции и те понякога й идват в повече. Аз управлявам компания за мениджърско консултиране; разрешаването на проблеми е основната ми работа. Така че веднага се заех със случая.

"Студеното време значи, че ски сезонът е на път да започне," казах аз. "Ти обичаш да караш ски. А тези празнични гощавки са забавни и изпълнени с хора, които обичаш - ще те накарат да се чувстваш по-добре. А и аз ще бъда с теб; няма да бъдеш сама с децата. А и Коледа е традиция за всички."

Още докато го изричах, осъзнавах, че си го изцеждам от пръстите. Стана ясно, че я карам да се чувства по-зле и сега тя бе не само тъжна, а и ядосана. А когато тя се ядоса, аз почувствах, че също започвам да се ядосвам. Усещах справедлив гняв. Оптивам се да й помогна, и това ли получавам в замяна?!

Но после се взех в ръце. Вместо да се отдам на гнева си, което наистина би взривило ситуацията, млъкнах и заслушах. И тогава започнах да чувам истинските неща - нещата, които никой от нас не казваше в прав текст.

Открих, че тя бе разстроена, тъй като фокусът върху майките по време на еврейските празници се отразяваше на нейната несигурност относно майчинството, факта, че не е еврейска майка и липсата на време за нейната работа оказваха влияние.

Също така открих, че моите брътвежи не целяха толкова да помогнат на нея да се почувства по-добре, а по-скоро на мен самия.

С други думи, опитвайки се да я накарам да се чувства по-добре, аз правех точно обратното - спорех с нея. Точно това се получава в повечето сходни случаи с хората, които искаме да ободрим - накрая започваме да спорим, тъй като противоречим на онова, което те чувстват. Което неминуемо ги кара да се чувстват още по-зле.

Слушането, както се оказва, е магия. То не само че ми помогна да разбера какво се случва с двама ни, но и помогна на Елеонор да се почувства по-добре. Тя вече усещаше, че не е сама в чувствата си - аз бях с нея.

Всичко, което трябваше да направя, бе да слушам.

Но да слушаш, не е лесно. Колкото повече слушаме другите, толкова по-вероятно е да реагираме пресилено на това, което казват. Оказва се, че слушането е много по-трудно от говоренето. Трябва да се научим да позволяваме нещата, с които не сме съгласни, да увисват във въздуха и да отшумяват.

Този вид слушане изисква огромна смелост.

Но ако се интересуваме от научаването на нови неща – за нас самите и за другите – тогава си заслужава. И ако искаме да бъдем свързани с другите, да им засвидетелстваме уважение, да им помогнем да се почувстват по-добре и да разрешим проблемите помежду ни, тогава не само си заслужава, а е крайно необходимо.

Докато хората не почувстват че ги слушаме, те ще се борят да бъдат чувани. Веднъж почувствали нашето внимание, ще можем заедно да продължим напред.

Така че как да слушаме по начин, който трансформира разговорите и взаимоотношенията?

Слушайте истински. И само слушайте. Без да правите нещо друго едновременно. Нямам предвид само неща като писане на имейли, сърфиране в мрежата или съставяне на списък за пазаруване. Мисленето какво ще кажете след другия също се брои за разконцентриране. Просто се фокусирайте върху думите на събеседника си.

Повтаряйте. В началото ще е малко глупаво, но ефектът е вълшебен. Ако тя каже, че е ядосана от решението, което сте взел току-що, вие може да кажете „Ядосана си от решението, което взех току-що.” Знам, че тя точно това е казала. Но това й показва, че я слушате внимателно. Ще усетите каква голяма разлика внася този малък трик в общуването.

Задавайте въпроси. Изследвайте по-дъблоко мислите и емоциите на другия. „Ти вярваш ли си?” не се брои за въпрос. Не използвайте Сократовия метод, за да докажете тезата си, а се опитвайте да разберете по-добре какво се случва в главата на събеседника ви.

Действителното слушането може да бъде рисково, което е странно, имайки предвид, че то не внася никаква промяна. Но понякога ще чуете неща, трудни за чуване.

Помнете, че слушането не значи съгласяване. И то никога няма да ви застави да предприемете конкретно действие. Това може да се окаже обаче най-простият трик за разрешаване на спорове.

Няма съмнение, че е трудно да се слуша истински. Но щом веднъж го приех спокойно, аз я чух по много по-дълбок начин, и тя се почувства по-добре.

Оказа се, че понякога дори само слушането е решение на проблема.

Питър Брегман за Harvard Business Review