Непостижимата мечта на мениджъра

Една, на пръв поглед непостижима мечта блести в очите на мениджърите, особено тези, които са на висши постове: "Ако можех да си взема цял месец отпуск?" Изкушението и ползите от него са ясни: възможност наистина да се отпуснете, за да заредите вашата креативност, да посетите далечни места, които не можете да си позволите по време на едноседмична екскурзия. За мнозина днес това просто не е възможно - заради кризата, заплахата за работното място при по-дълго отсъствие и ред други жизненоважни съображения. Но какво спира другите, тези с по-щедри работодатели, дългогодишни служители или предприемачи? Вътрешната дилема "Какво ще се случи с бизнеса ми, докато ме няма? Няма ли да отблъсна клиентите ми? Ами ако възникне нещо спешно? Мога ли въобще да си позволя да ме няма толкова дълго?"

Това бяха моите извинения, също и причината най-дългата ми почивка след като бях завършил училище - повече от преди десетилетие - да продължи само десет дни. Но миналата есен, промених всичко това и прекарах един месец пътувайки из Индия с приятелката ми. От това произтекоха жертви и дълго планиране. Но също така имах възможност да видя Мумбай и да пътувам през по-малко посещаваната южна част на страната. Оказа се толкова велико преживяване, че планирам да го повторя. Ето какво научих за това как може човек да си осигури един месец почивка:

Планирайте далеч по-рано. Повечето хора смятат, че един месец почивка, просто немислим. Аз твърдя обратното. Има твърде много ангажименти, работа и други задължения, които трябва да свършим преди да тръгнем, затова планирайте възможно най-рано. Аз уведомих моите клиенти почти една година предварително, че ще си взема един месец почивка през есента на 2011 г. - време толкова далечно, че вероятно не изглеждаше реално за тях. 

Решете колко откриваем искате да бъдете на почивката.  Това е ключов въпрос за решаване. Ако вашите клиенти ви търсят всеки ден, няма да е много приятно. Ще проверявате ли електронната си поща или гласовата поща докато ви няма? През два дни или всяка седмица? Предупредих моите клиенти, че ще бъда напълно извън мрежата, но в крайна сметка, проверявах електронната си поща на всеки четири-пет дни, в зависимост от това дали в хотела имаше интернет.

Ще загубите пари, примирете се с това. Това е може би най-болезнената част. Всеки знае, че пътувания са скъпи. Самолетните билети до Индия например бяха над 1000 долара.  Работех с двама клиенти, от които щях да взема 20 000 долара, ако не бях пътувал. Но парите не са всичко, нека си го кажем: вие никога няма да отидете на местата, за които мечтаете, защото много по-икономически ефективно е да си стоите вкъщи и да работите. Но ако вярвате, че животът се гради върху опита, който придобиваме ще преглътнете загубите.

Когато тръгнах на път мислех, че ще имам време да започна да пиша новата си книга. Това не се случи. Мислех, че мога да напиша няколко блог поста за моите преживявания по време на пътешествието. Това не се случи. В действителност всичко, което можех да направя беше да си проверявам Facebook-а. Но през този месец прочетох една дузина книги за индийската история и култура, бизнеса - гориво за цяла нова вълна от идеи. Два дни след като се върнах в Щатите седнах и написах това, което се оказа най-популярният ми блог пост за HBR. Често, иновациите и творчеството не следват линеен път. Вие не можете да постигнете това, което изрично е посочено да направите, но това, което виждате, четете и научавате ще ви направи по-богати.

Дори Кларк за Harvard Business Review