Подкуп или бакшиш?

Повечето хора, които се занимават с международен бизнес, са се изправяли пред дилемата как да постъпят, когато, за да получат дадена услуга трябва да платят допълнително. Това може да е полицай, който ви дръпва настрани и ви предлага възможност да платите в брой, сега. Или имиграционен служител, който предлага вашите документи да бъдат обработени по-бързо с допълнителна "такса обслужване". Или корабно пристанище, което забавя стоки, като предлага ускоряване на доставката.

Тези "подкупи" не са част от бизнес етиката ("Разбира се, че не трябва да платя!"), но нещата стоят по друг начин в реалния живот (" Това е начина, по който се действа, ако искате да получите нещо"). Междувременно, повечето от нас работят за компании, които изискват от нас да подпишем фирмена политика срещу подкупи за чужди длъжностни лица от всякакъв вид. Така че тези дилеми са въпрос на лична отговорност.

Кой е отговорен за предполагаемата корупция, която върви заедно с подкупите. Физическите лица, които дават и получават подкупи? Компаниите в развиващите се страни, които очакват подкупи? Или развитите нации или компании, които си затварят очите, за да ги използват като евтино за производство и възможности място, където да изградят предприятието си. Всички са виновни.

Аз признавам, че съм изпадал в ситуации, в които съм плащал, за да се случат нещата по-бързо. Но като цяло, вярвам, че трябва да се елиминират подкупите, независимо дали става въпрос за вътрешен или трансграничен бизнес. Това е един висок идеал. Но трябва да вървим в тази посока, ако наистина искаме да преминем на по-високо стъпало в обществените отношения. Ето няколко начина да започнете:

1. Компаниите трябва да изпълняват своите политики. Компаниите не бива да лицемерничат като принудят служителите си да подпишат споразумения за борба с корупцията и в същото време настояват за целесъобразност и насърчават служителите си да постигат поставените цели, независимо на каква цена.

2. Силата е в мнозинството. Знам, че е идеалистично да мисля, че можем да преуспяваме в международния бизнес, без да използваме какъвто и да е вид подкупи. Това са малки, допълнителни мерки, които се вземат от всички нас. Ако висшият мениджмънт, продажбите, операциите, маркетингът, изпълнители и доставчици, дистрибутори, и така нататък окажат своя натиск, тази порочна практика рано или късно ще затихне.

3. Приемете, че това не е съвършен свят. В един идеален свят, няма такова нещо като сблъсък на ценности и етични дилеми. Но те се случват през цялото време в реалния живот. Ако например, аз съм в чужда страна и се опитвам да набавя храна на бежанците, и единственият път да го постигна минава през малък подарък за военните, сигурен съм, ще оцените високо стойността на постъпката ми.

Дейвид Ливърмор за Management Issues