Присъствието не е вродено. То се развива

"Направете я с 5 см по-висока!" Тази команда дойде от Брус, изпълнителен директор, който искаше да работя с най-талантливия му човек от отдела за преки продажби - Ейми. Тя е брилянтна, с висок потенциал и Брус се надяваше Ейми да го наследи. Но тя имаше един сериозен недостатък – липсваше й присъствие.

Това пролича още при първата ни среща. Тя наистина е симпатична, с нея се общува с лекота, ходи бързо и прегърбена, така че да заема още по-малко пространство. Когато говори, го прави колебливо, с ръка над устата си. Рядко осъществява контакт с очи и гледа нервно към тавана, докато говорим.

Знаех, че това ще бъде предизвикателство, но не и непреодолимо препятствие. Присъствието не е някакво вродено качество, което или имате или не. Това е набор от научено поведение, които ви позволява да командвате вниманието. И когато имате пълно присъствие, то вдъхновява другите.

Ейми осъзнава това на интелектуално ниво, но не знае откъде да започне промяната. В нейния случай, приложихме няколко общи принципа, за да подобрим присъствието в изпълнителната власт:

Фокус. Вниманието е като фенерче в тъмна стая, което трябва да бъде насочено към правилното място. Ейми се научи да обръща внимание на дишането си, което да използва в разговорите си и да включва тялото си във външната среда. Когато има повече хармония с жествете си, тя започва да се отпуска.

Използвайте езика на тялото. В допълнение към обучението тя започна да работи върху увеличаване на информираността на посланията, които тялото изпраща. Стратегията на Ейми беше да "се носи като царица". Да ходи изправена, което я накара да се чувства по-готова и достойна.

Помислете върху навиците си. Когато увереността на Ейми нарастна се запитах защо тя държеше ръката си върху лицето си. Проучих някои от слоевете на традиционното азиатско възпитание, където от ранна възраст се насажда догмата, че човек не бива да изпъкват. Тя също така осъзна, че да си жена в доминирана от мъже среда я е накарало подсъзнателно да прикрива женското в себе си.  Продължихме търсим нейната идентичност и тя започна да експериментира с това как да изрази себе си чрез външния си вид. Интроспективни разговори по този начин може да ви помогнат да се изправите пред страховете си и да започнете да експериментирате по-смело.

Практика и подкрепа. Да се доверите на колега или ментор, който да работи върху присъствието ви може да даде тласък на вашите умения и увереност. Брус забеляза по-отвореното поведение на Ейми и обратната връзка подсили нейното поведение. Той започна да я кани да говори пред големи аудитории в организацията.

Общувайте, не преговаряйте. Поддържането на вашето присъствие пред публика може да е обезсърчително, както и за Ейми първоначално беше неудобно говоренето пред много хора. Тя отделяше голямо внимание на дишането си, за да придаде на някои думи, по-голяма тежест и от време на време "президентски пауза." Тя се свърза с публиката, като се научи да я ангажира със завладяващи истории. Скоро тя започна да се наслаждава на взаимодействието си с групите.

Бъдете спокойни. Спокойствието е в основата на присъствието – висока топка и за най-добрите изпълнителни директори. Ейми се научи да използва дишането си като барометър за тревожността си. Тя е в състояние да го ускори и да го забави умишлено, без отрицателно въздействие. 

След няколко месеца, Брус, Ейми и аз се срещнахме, за да обощим резултатите. Брус коментира: "Поисках 5 см, а имам 50 см!" В миналото този вид обратна връзка би накарало Ейми да се свие от срам. Без й липсва такт, тя благодари на двама ни и се усмихна любезно.

Джошуа Ерлич за Harvard Business Review