Творческите личности казват "не"

Всички истински творци имат нещо общо помежду си – уважението към своето време.

Не са ни учили да казваме „не”. „Не”-то се смята за грубост, дори за оскърбление. „Не” можем да казваме само на наркодилърите и на непознатите, които ни предлагат бонбони.

А думата „не” носи по-силен творчески заряд от милиони идеи, прозрения и навици. Отказът от излишното удължава времето, което можем да посветим за създаването на нещо ново. Математиката е проста: разполагате с по-малко време, отколкото си мислите, а ви трябва повече, отколкото ви се струва.

Хората, постигнали успех в творчеството, не мислят колко време им отнема то. Те мислят колко време ще отнеме от творчеството им да дадат интервю, да напишат писмо, да гледат филм, да обядват с неинтересен човек. Колко ли неща няма да създам, ако не съумея да кажа „не”?! Картина? Абзац? Двадесет реда код? Да отговориш с „да” означава да създадеш по-малко. Защото по начало ние нямаме толкова време, колкото би ни се искало. Трябва да смогнем да ремонтираме и колата, да купим нещо за ядене, да отделим време на семейството и основната работа...

Веднъж през 1998 г., в отговор на многобройните покани да се снима в реклама на Apple, актьорът Шон Конъри накрая написал на Стив Джобс следното писмо:

„Уважаеми господин Джобс!

Повтарям ви още веднъж. Нали разбирате английски език? Не възнамерявам да продавам душата си нито на Apple, нито на някоя друга компания. И нямам интерес от това да „променям света”, както ми предлагате. И не притежавате нищо, от което аз да се нуждая и което да искам. Вие сте продавач на компютри, а аз, дявол да го вземе, съм ДЖЕЙМС БОНД! Трудно ми е да си представя по-бърз начин да разруша кариерата си от това да се появя в глупашките ви рекламни материали. Моля, повече не ме търсете.

С най-добри пожелания, Шон Конъри.”

Интересен факт: когато един унгарски професор по психология замислил да напише книга за творческите личности, той разпратил 275 молби за интервю. Една трета от хората просто не отговорили – толкова били заети. Още една трета пък отговорили с отказ:

Писателят и консултант Питър Друкър:

„Една от тайните на моята продуктивност (в която аз вярвам; в „креативността” си – не толкова) е огромното, не, даже ГИГАНТСКОТО кошче, в което изхвърлям всички покани като вашата. Според моите разбирания продуктивността се заключава в това да НЕ ПРАВЯ онова, което другите искат от мен, а да посвещавам цялото си време на работата, за която имам предназначение и талант, даден свише.”

Секретарят на писателя Сол Белоу:

„Г-н Белоу сметна за нужно да ме информира, че през втората половина от живота си остава активен писател отчасти и затова, защото не си позволява да се разсейва от искания като вашето.”

Фотографът Ричард Аведон:

„Извинете, останало ми е много малко време.”

Секретарят на композитора Дьорд Лигети:

„Дьорд пише музика много активно и вследствие на това е абсолютно претрупан с работа. Той няма да може да ви помогне да напишете книгата си за изучаването на творческите личности. Освен това ви моли да му простите за това, че не може лично да отговори на писмото ви – твърде зает е да пише концерта си за цигулка, който трябва да бъде готов до есента.”

Времето е основният материал за творчеството. Ако махнем всички глупави приказки за „креативността”, ще ни остане само сухата практическа работа, с чиято помощ човек може да намери решенията на проблеми, да развие мисловния си процес, да поразмишлява – а точно тези неща съставляват онова, което се нарича „да създадеш нещо ново”. Творчеството отнема време, цели дни, 24 часа в денонощие, и не познава думи като „отпуск” и „ваканция”.

Създаването на нови продукти, идеи, произведения не е процес, който може да се включва и изключва по разписание. Творческите личности отдават цялото си време на работата.

Веднъж Чарлз Дикенс написал на свой приятел в отговор на негова покана:

„Всички ми пишат: „Само за половин час!”, „Ще ти отнеме само една вечер!”. Но те не разбират, че аз не мога да си заповядам да се разсея за пет минути и после веднага да се върна към работата си; и простата среща може да ме развълнува така, че после цял ден да не мога да напиша и ред. Онзи, който се занимава с истинско творчество, трябва да го прави постоянно, да намира в това своето призвание. Мъчно ми е, че ме подозираш в това, че не искам да те виждам, но нищо не мога да направя; имам свой път и ще вървя по него, без значение какви са желанията на другите хора.”

Понякога „не” ни прави неучтиви, егоистични, антисоциални, самотни. Но „не” е онова, което ни дава шанса да продължим да творим.

Кевин Ащън, AdMe.ru