Тест: По-млад или по-опитен персонал?

Истинско предизвикателство е да се подберат служители от различни възрасти в един ефективен екип, в който да се съчетават, без да си пречат ценностните системи. Модерната организация днес представлява компилация от взаимно допълващи се култури.

Неоспорим факт е, че младите по-лесно възприемат новите знания и информацията, идваща отвън, но за сметка на това невинаги могат да дадат ефективно решение. По-възрастните служители имат безспорното предимство на натрупания опит, но в същото време са носители на предразсъдъци, които им пречат да дават адекватни решения спрямо бързо променящите се бизнес фактори.

Но както във всяко нещо в живота, понякога практиката опровергава теорията, а правилата винаги си имат изключения -  има хора, които, въпреки възрастта, са запазили начина си на мислене, характерен за по-младите.

За мениджърите е важно да познават стиловете на поведение на персонала и да могат да ги управляват ефективно за постигане на бизнес целите. Един от възможните начини да надникнете "отвътре" във всеки свой служител е методиката на кветовноизвестния психоаналитик Карл Юнг, известна като „типологията на познавателните стилове”, които са функция на възрастта на персонала.

Според Юнг възприятието е основано на едно или повече сетива или на интуицията като феномен, свързан с миналия опит, а всяка оценка на индивида се прави или по мисловен, или по чувствен път. Така Юнг доказва, че познавателният стил на всеки индивид е обусловен от един от двата типа възприятие, комбиниран с един от двата типа оценка. В резултат се получават следните четири познавателни стила или основни подходи към овладяването на знания и тяхното използване:

• усещане/мислене (ST); 
• интуиция/мислене (NT);
• усещане/чувство (SF);
• интуиция/чувство (NF).

Едно от възможните приложения на тази концепция в практиката на управлението на човешките ресурси е представено в схемата:

За да установите собствения си познавателен стил по типологията на Юнг и за да прецените управленското значение на този стил, бихте могли да ползвате следния примерен тест:

ЧАСТ I. Изберете отговора, който е най-близо до типичния за вас начин на мислене и действие:

1. Вие проявявате повече внимание към:

А) чувствата на хората;

Б) човешките права.

2. Обикновено се разбирате по-добре с хора, които:

А) имат фантазия;

Б) са реалисти.

3. Кой от следните два израза е по-голям комплимент:

А) той/тя има верен усет за нещата;

Б) той/тя е с безпогрешна логика.

4. Ако трябва да правите нещо заедно с много други хора, повече би ви допаднало:

А) да действате по възприетия начин;

Б) да се придържате към свой вариант.

5. Дразните се повече от:

А) фантастични теории;

Б) хора, които не обичат теориите.

6. По-голяма чест за някого е да бъде наречен:

А) човек с поглед към нещата;

Б) човек със здрав разум.

7. По-често се оставяте:

А) сърцето да управлява ума ви;

Б) умът да управлява сърцето ви.

8. Смятате, че е по-неприемливо:

А) да показвате прекалено много топлота;

Б) да бъдете безчувствен/а.

9. Аkо сте преподавател/ка, бихте избрали:

А) дисциплини, включващи теория;

Б) дисциплини, свързани с фактология.

ЧАСТ II

Коя дума от следните двойки ви харесва повече? А или Б?

10.    А) Съчувствие Б) Предсказание

11.    А) Справедливост Б) Милост

12.    А) Производство Б) Проектиране

13.    А) Вежлив Б) Твърд

14.    А) Безкритичен Б) Критичен

15.    А) Буквален Б) Преносен

16.    А) Въображаем Б) Същностен

Ключ

Значимостта на тази концепция за практиката на управле­нието на човешките ресурси може да се илюстрира със следните примери, доказани с помощта на емпирични изследвания. Ако типологията на Юнг е валидна, това означава, че в процеса на взе­мане на решение в организацията представителите на различните видове поведение на служителите, според различната си възраст и стил, ще търсят специфична информация, на която да основават решенията си.

Освен това различията в познавателните стилове до голяма степен обуславят различни предпочитания към персоналната кариера и професионалната ориентация. Интуитивните типове, представители на които са по-младото поколение, нап­ример предпочитат области като психология, реклама, преподаване, изкуство. Тези, които основават оценките си на мислене, по принцип имат по-изразена трудова мотивация и пълноценен трудов жи­вот, отколкото колегите си, използващи „чувствения подход”. Обикновено индивидите със сензорен тип възприятия имат по-голямо удовлетворение от „интуитивните” си колеги при равни други усло­вия и т.н.