Търсят се компетентни лидери!

През 2008 г. открихме, че много от бизнес лидерите, на които сме доверили емоционални и сме им поверили нашите пари са некомпетентни или (в някои случаи) стопроцентови шарлатани. Толкова е шокиращо, че е невъзможно да не попитаме как се случи това? Как е било възможно да растат нагоре в кариерата си лидери, които са вземали толкова грешни и лоши решения или дори са били ангажирани в безочлива измама? Отговорът се крие отчасти във факта, че често ние сме по-загрижени за социалните умения и харизма при избора на лидер, отколкото на способността му да бъде ефективен.

Традиционно нашите идеи за това кое прави лидера велик се основават на военен модел. Големият лидер е човек, който поема командването, действа смело и решително и върши това, което е необходимо за успеха на неговата организация. Често той ръководи чрез страх, а не чрез убеждаване.

През последните години този модел е заменен с по-благородни идеи.

Имаме лидери, които трябва да служат на хората, които той или тя ръководи, вместо да ги контролират.

Имаме емоционално-интелигентни лидери, които имат чар, самосъзнание и самоконтрол.

Имаме трансформационни лидери, които предоставят на хората визия за един по-добър свят и ги мотивират да се издигнат над собствените си интереси.

Имаме харизматични лидери, които емоционално вдъхновявават последователите си и ги убеждават, че те са героичната фигура, която е от ключова роля за постигането на успех.

Истината е, че вместо да се фокусираме върху тези, изградени вече лидерски профили, трябва да започнем да се вглеждаме в други неща. Джордж Буш е пример за човек, който винаги е използвал факта, че е харесван, за да наложи своят стил на управление и пълномощията си сред широката общественост. В токшоу по радиото след неговото преизбиране през 2004 г., хората били призовани да обяснят защо са гласували за него. Преобладавали коментарите, че той е добър човек, с когото биха могли да споделят по една бира на улицата. Един човек дори посочва като аргумент: "Аз гласувах за Джордж Буш, защото харесвам баща му."

Проблемът с фокусирането върху харесването на емоционална основа, е че това не дава сигурност, че изборът на лидер ще е резултатен.

Бърнард Мадоф е идеален пример, че е харесван и социалните му умения имат много малко общо с компетентността. Той създаде гигантска финансова къща с помощта на своя чар и непринуденост. Мадоф дори изгради верен кръг от приятели, които убедиха своите приятели да инвестират в бизнеса му. Докато някои по-проницателни инвестиционни професионалисти посочват, че числата на Мадоф не са много реални, но никога не са поставяли под въпрос неговата компетентност. Те продължават да вярват в него и да му осигуряват клиенти. Защото го харесват!

След последната финансова криза вече не можем да си позволим лукса да хареваме и се доверяваме на лидери, на които им липсва компетентност.

Мира Уайт за Management Issues