Успехът е заложен в гените

Какво ли не правят амбициозните родители за своите деца – пращат ги в скъпи частни детски градини, карат ги да учат чужд език, да тренират някакъв спорт и да взимат уроци по музика още в предучилищна възраст. После идва елитното училище, следват частните уроци – все в името на успешното бъдеще.

При някои се получава, при други обаче – не. Защо? Този въпрос мъчи учените от десетилетия. Едва изследването на гените започна да хвърля повече светлина върху въпросите без отговор. Изглежда, че предпочитанията, чертите на характера, физическите и умствените силни и слаби страни са заложени в немалка степен в наследствеността и могат да бъдат “оформяни” чрез възпитание и тренинг само в ограничена степен. Човек се появява на света с генетична програма, която влияе върху живота и кариерата поне със същата сила, с която и финансовите и социални позиции на родителите, убедени са много изследователи. На германския пазар излязоха няколко книги, в които авторите убеждават в неспособността на човек да се променя, пише сп. “Виртшафтсвохе”. Когато някой пубертет или изнервен служител каже

“Аз съм такъв, какъвто съм”, това не е просто тих бунт, а по-скоро израз на собствената неспособност: Не мога по друг начин. Така е заложено в гените, е общият знаменател на авторите. Дали наистина успехът е наследствен? Един пример: Наскоро публикувано изследване показа, че дали си спортен тип, е фиксирано в ДНК. Екип учени от университета в Северна Каролина изолира 23 гени, които са отговорни за почти 90% от различната двигателна активност при мишките. Изследователите са убедени, че разликата между мързеливите и спортни натури е заложена в наследствеността, и че това важи и за хората, както и за всички бозайници.

Ханс Лерах, директор на берлинския Институт за молекулярна генетика “Макс Планк”, обяснява по следния начин, цитиран от “Виртшафтсвохе”: “Дори и с усилени тренировки не всеки може да стане световен шампион по бягане на 100 м. При един мускулатурата и кръвообращението са перфектни за тази цел, при други – не.” Кои точно гени обаче са отговорни за успеха? На този въпрос все още няма отговор.

И все пак през 1998 г. лондонският генетик и психолог Робърт Пломин оповести, че той и екипът му са открили

първия специфичен ген, който може да се асоциира с общата интелигентност. Две години по-късно американските изследователи Крейг Вентър и Франсис Колинс декодираха човешкия геном. Едно от най-важните познания бе, че човек притежава само една четвърт от приписваните му преди това 100 хил. гени. Междувременно учени откриха отделни гени, които според тях са отговорни за интелекта. През април 2006 г. психиатри от Института за медицински изследвания “Файнстийн” в САЩ посочиха гена DTNBP1. Преди това той е бил свързван само с шизофренията, но очевидно има грижата и за това, мозъчните клетки да комуникират помежду си – важна предпоставка за интелигентността.

Няколко месеца по-късно двама швейцарски психиатри се натъкнаха на нов ген, който управлява активността на мозъка в частта му, отговорна за паметта. Според Андреас Папасотиропулос и Доминик дьо Кервен от университета в Цюрих генът, наречен кибра, играе важна роля, когато се налага да се запомни нещо. През февруари 2007 г. психиатри от медицинския факултет  на университета Вашингтон в Мисури, САЩ, откриха връзка между гена CHRM2 и способността за логично мислене. Хората с “добри” вариации на гена изкарвали теста за интелигентност с до 20 пункта по-добре.

Това са само няколко примера, учените смятат, че до 100 гени могат да влияят на интелекта. Но резултатите показват, че наследствеността наистина играе важна роля. В подкрепа на тази теза са и проучванията на Франк Шпинат, психолог в университета в Саарбрюкен и един от водещите изследователи на близнаци в Германия. В двугодишен експеримент с

300 двойки близнаци той непрекъснато им поставял една и съща задача: да построят стабилна и възможно най-висока кула от хартиени изрезки. Резултатът: кулите на еднояйчните близнаци всеки път били изключително подобни една на друга – и като строителна техника, и като височина. Още по-впечатляващо според Шпинат било как близнаците подхождат към работата, дали предварително си правят план или започват направо да градят, дали след това измервали кулата си, за да се убедят в успеха си, дали накрая разчистват масата. И тук генетично идентичните близнаци показвали абсолютно еднакво поведение.

Проучване на учени от болницата “Сейнт Томас” в Лондон показва дори, че и предприемаческият дух може да е определен генетично. Те сравнили жизнения път на еднояйчни и двуяйчни близнаци. Изводът: При генетично идентичните били много повече случаите, в които и двамата станали предприемачи. Според лондонския генетик Тим Спектор наследствените дадености  влияят върху многобройни фактори – от удовлетвореност от работата до професионални интереси. Не само при близнаци, а въобще при братя и сестри.

Излишни ли са тогава възпитанието, училищното обучение, родителският пример? Не, ако приемем, че половината от личността ни е определена от гени, можем все пак да оформяме и развиваме другата половина.

На практика родителите имат значително влияние върху бъдещия успех на децата си. Това според “Виртшафтсвохе” само косвено е свързано със социалния им произход. Много повече зависи от стила им на възпитание и от това как те и околните разпознават и стимулират талантите и способностите на децата.

Американската социоложка Анет Ларо от университета в Мериленд проучва преди няколко години влиянието на стила на възпитание сред третокласници. Оказало се, че родители от професии и слоеве, близки до образованието, очаквали много по-силно от децата си да общуват с другите и да нямат преувеличен респект от авторитети. Така малките от рано научавали да се застъпват за себе си и да развиват достойнството си. Децата от работнически фамилии, обратно, заради възпитанието си не могли да се напаснат гъвкаво към средата си, което е сериозна спънка за успеха в училище, в следването и в професията.

Храненето също влияе върху развитието. Различни изследвания показват, че новородени, които заради генетичен дефект имат дефицит на интелект, могат да наваксат до младежките си години чрез здравословно хранене и подходящо подпомагане. Учени предполагат, че храненето влияе върху ензими, които пък оказват положително влияние върху гените. Очевидно успехът е заложен в голяма степен в гените ни. Но дори да разполагате с добър наследствен материал, това не означава, че автоматично ще се изкачите по стълбата на успеха, нито че други с “по-лоши” гени автоматично ще влязат в глуха линия.

Колко лесно се преборва мощта на гените, показва резултатът от 15-годишен експеримент. Робърт Грамлинг от университета Рочестър в щата Ню Йорк доказал, че мъже, които вярвали, че са подложени на по-малък от средния риск от инфаркт, действително имали три пъти по-малко случаи на смърт след инфаркт, независимо как изглеждала тяхната ДНК и че за над половината било медицински установено, че рискът е по-висок от средния.

Излиза, че понякога е достатъчна дори една прилична доза оптимизъм.

Дарина Младенова, списание „Мениджър”