Учени: Дъжд от диаманти над Юпитер и Сатурн

Диаманти с големината на тези в колиетата на холивудските звезди са обсипали Сатурн и Юпитер, твърдят американски учени.

Нови атмосферни данни показват, че на газовите гиганти въглеродът е в изобилие в кристалната си форма. Гръмотевични бури там превръщат метана в сажди, които при продължително падане се втвърдяват в графит и след това стават диаманти. Диамантените камъни преваляват над планетите и накрая падат в горещи течни морета, където се разтапят. Най-големите от тях са с диаметър от около сантиметър. Това заявиха учени на пресконференция в Денвър, Колорадо, цитирани от Би Би Си.

"Да, камъните са достатъчно големи да се сложат на пръстен, въпреки че, разбира се, трябва да бъдат необработени", шегува се д-р Кевин Бейнис – учен от Университета на Уисконсин-Мадисън. По думите му 1000 тона диаманти годишно се създават само на Сатурн. "Хората ме питат как мога да кажа – няма начин да се отиде и да се види. Всичко се свежда до химия. И сме доста сигурни", казва той.

Отдавна се смята, че на Уран и Нептун се "раждат" скъпоценни камъни. За Сатурн и Юпитер обаче никога не се е твърдяло, че имат стабилни атмосфери. Сега учените са анализирали предполагаемите прогнози за температурата и налягането във вътрешните среди на планетите, наред с нови данни за това как реагира въглеродът в различни условия.

Заключенията им са, че стабилните кристали на диамантите обсипват точно определен регион на Сатурн. Те започват да се образуват в горния слой на атмосферата на планетата, където се събират гръмотевични бури. Светкавици превръщат метана в сажди. Докато саждите падат, налягането върху тях се увеличава. След падане в продължение на 1600 км саждите се превръщат в графит, като този, който познаваме от моливите за писане. При продължаващо падане след 6000 км графитът се втвърдява още и става на диаманти, след което продължава да пада още, до 30 000 км.

Учените отбелязват, че въпреки тези предположения, все пак е трудно да се предвиди със сигурност какво се случва на двете планети. Възможно е дори на тях да се оформят въглеродни морета, посочват те.