Депозитите нараснали двойно повече от кредитите през лятото на 2022 г.

Депозитите в банковата система на България са се увеличили двойно повече от отпуснатите банкови кредити през третото тримесечие на миналата година. Това показват  данните от последния доклад на БНБ "Банките в България". От юли до септември 2022 г. депозитите в банковата система са се увеличили с 6,4 млрд. лв. до 128,2 млрд. лв. спрямо второто тримесечие на отминалата година. В процентно изражение това представлява ръст от 5,2%.

Според данните  от доклада на  БНБ  най-съществено е нарастването на депозитите на нефинансови предприятия (с 10,5%, 4,0 млрд. лв.), като растеж е отчетен и при депозитите на домакинства (с 2.5%, или с 1,7 млрд. лв.), на кредитни институции (със 7,0%, или с 482 млн. лв.), на сектор "Държавно управление" (с 3,6%, 128 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 0,8%, или 32 млн. лв.).

В същото време общият размер на банковите брутни кредити и аванси се е увеличил с 3,2 млрд. лв. (повишение с 3,6%) до 93,0 млрд. лв. в края на септември 2022г. спрямо предходното тримесечие. Вземанията от кредитни институции през тримесечието се повишиха с 2,2% (със 198 млн. лв.) до 9,0 млрд. лв. в края на периода, показват данните на БНБ.

Същевременно брутният кредитен портфейл на банковата система нараства през третото тримесечие на 2022 г. с 3,7% (с 3 млрд. лв.) и достигна 84,0 млрд. лв., за което допринесе главно увеличението на кредитите за домакинства (с 4,2%, или с 1,3 млрд. лв.) и за нефинансови предприятия (с 2,7%, или с 1,1 млрд. лв.). Нарастване се наблюдаваше и при кредитите за други финансови предприятия (с 8,7%, 482 млн. лв.), както и за сектор "държавно управление" (със 7,7%, 68 млн. лв.).

Делът на необслужваните кредити продължи да се понижава и през третото тримесечие на 2022 г., като тази динамика бе обусловена изцяло от нарастването на кредитния портфейл. Същевременно е налице прекъсване на дългосрочната тенденция към намаляване на обема на необслужваните кредити, което е сигнал за изостряне на кредитния риск.

Размерът на активите на банковата система, съотнесен към БВП, възлезе в края на септември 2022 г. на 94,2% спрямо 93,9% в края на второто тримесечие.

В структурата на балансовите активи на банковата система размерът на най-ликвидната позиция – "пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане" се увеличи с 2,3 млрд. лв. (с 8,2%) и достигна 30,3 млрд. лв. поради растежа главно на паричните салда в централни банки, а делът ù в балансовото число се повиши от 19,7% до 20,4% в края на септември. Банковите портфейли с дългови и капиталови инструменти пък нараснаха с 1,1 млрд. лв. (с 5,1%) до 22,7 млрд. лв. в резултат от динамиката при дълговите ценни книжа, а делът им в общите активи на банковата система възлезе на 15.3%. Банковите кредити и авансите се увеличиха с 3,1 млрд. лв. (3,6%) спрямо края на юни до 89,4 млрд. лв., а делът им в структурата на балансовите активи възлезе на 60,1% в края на септември, показват данните на БНБ.

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември 2022 г. възлезе на 16,6 млрд. лв., като спрямо края на юни нарасна с 322 млн. лв. (с 2,0%) в резултат от увеличението на печалбата на банковата система през периода.

През третото тримесечие на 2022 г. банковият сектор продължи да осъществява дейността си в условията на ускорена инфлация и висока несигурност в икономическата среда. Динамиката на частното потребление и на нетния износ остана сравнително благоприятна, докато инвестициите в   в основен капитал отбелязаха спад на тримесечна база, пише още в  доклада на БНБ.