Централните банкери следват политическите ветрове, когато става въпрос за климатичните политики

Независимостта на централните банки не опира само до от лихвени проценти.

Според изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли и Лондонския университетски колеж, политиката на централните банки по въпросите на климата е тясно свързана с – и повлияна от, националната политика. Всъщност, те установиха, че националната политика е по-влиятелна от науката и финансовите данни, пише Блумбърг.

„Откриваме ограничени доказателства, че икономическите рискове, свързани с климата, са свързани с поведението на централните банки“, каза в интервю Естер Шиърс, заместник-главен икономист в отдела за надзор на петролния пазар на щата Калифорния.

Шиърс, която е съавтор на изследването за подходите на централните банки към управлението на климатичния риск, каза, че е установила, че вместо да обмислят рискове като загуба на стойност от активи в свят, фундаментално променен от глобалното затопляне, централните банкери са по-склонни да се съсредоточат върху теми, които „са значително свързани с вътрешната политика“.

Това е констатация, която изглежда се потвърждава от последните развития. В САЩ, където администрацията на Тръмп се отказа от политики за борба с климатичните промени, Федералният резерв се противопостави на глобалните усилия на централните банкери и органите за финансов надзор да вземат предвид климатичния риск. През януари Федералният резерв напусна Мрежата от централни банки и надзорници за озеленяване на финансовата система – глобална коалиция от централни банки, ангажирани с изучаването на климатичния риск, и през последните месеци засили натиска върху Базелския комитет за банков надзор да смекчи климатичната си програма, съобщи Блумбърг по-рано.

Председателят Джером Пауъл заяви, че Федералният резерв няма мандат „да насърчава енергийния преход или да се справя с изменението на климата“ и вместо това има „много ограничени“ правомощия, за да гарантира, че институциите, които той контролира, „са наясно и могат да управляват“ свързаните с тях рискове.

Макар че съпротивата на Федералния резерв срещу климатичните усилия на Базелския комитет предшества преизбирането на Доналд Тръмп, завръщането на 47-ия президент в Белия дом окуражи Републиканската партия, която вече атакуваше климатични политики.

Междувременно във Великобритания, където правителството на Киър Стармър защити плановете на страната за нулеви нетни емисии, звеното в Английската централна банка, което контролира банките и застрахователите, току-що каза на кредиторите да подходят по-сериозно към климатичните рискокве. Органът за пруденциално регулиране (PRA) заяви в консултация, публикувана в края на миналия месец, че макар финансовите фирми в Обединеното кралство да са постигнали напредък в развитието на капацитета за управление на климатичните рискове, напредъкът им „е неравномерен и трябва да се направи още“.

В ЕС пък Европейската централна банка е включила съображения, свързани с климата и природата, в своята парична политика и надзорна дейност. Въпреки че Европа е подложена на натиск от някои от най-големите държави членки да опрости своите зелени регулации, нейната Зелена сделка остава непокътната и ЕЦБ гласовито заяви важността от отчитане на околната среда при оценката на риска.

Развитието „отразява коренно различните подходи, които централните банки са предприели към управлението на климатичните рискове“, каза Джонас Меклинг, професор в Калифорнийския университет в Бъркли и сътрудник по климата в Харвардското бизнес училище. „И все пак то подчертава и важността на тези международни стандарти, за да накара изоставащите, като например Федералния резерв, да започнат да предприемат действия.“

Има доказателства, че „лидерите в управлението на климатичния риск удвояват усилията си, което повдига въпроси дали разликата между лидерите и изоставащите не се разширява“, добави Меклинг.

Морган Деспре, бивш служител на Френската централа в банката, който сега е изпълнителен директор за международно финансиране на климата в Европейската фондация за климата, заяви, че „някои биха казали, че политиките за климата – като Зелената сделка, са създали един вид морално убеждаване, при което централните банкери са чувствали, че трябва да направят нещо по отношение на климата, и че сега, с променящите се приоритети на правителствата и обществото, принудата да се работи по климата почти е изчезнала“.

„Въпреки това много централни банки продължават работата си по климата, дори ако тя е по-малко известна и може би и по-малко амбициозна, отколкото е била преди", добави той.

Централните банкери обаче са майстори на нюансите.

В коментари за „Уолстрийт джърнъл“ по-рано тази година, управителят на Националната банка на Белгия Пиер Вунш заяви, че централните банкери „не трябва да бъдат активисти“, докато заместник-управителят на Анлийсаката по финансовата стабилност Сара Брийдън наскоро заяви на конференция на „Файненшъл таймс“, че централната банка трябва „да остане в своята лента“ и да не се намесва в дискусиите на избрани длъжностни лица относно политиките за нулеви нетни емисии.

Причините за предпазливост са многобройни. Освен критиките на Тръмп, има и доказателства, че климатичните политики могат да доведат до краткосрочни икономически разходи.

Неотдавнашен дискусионен документ на германската Бундесбанк относно краткосрочното въздействие на зеления преход върху портфейлите от корпоративни кредити установи, че потенциалните загуби са „непренебрежими“ и фирмите с интензивни емисии са „изложени на значително по-силно увеличение“ на кредитните рискове.

Като част от нова рамка за стрес тестове за германския банков сектор, централната банка заяви, че вероятността за неизпълнение на задължения се увеличава средно с до 40% за нефинансовите фирми в рамките на тригодишен хоризонт, според различни сценарии за това как ще се развие енергийният преход.

Въпреки че икономистите от Бундесбанк предупредиха, че изчисляването на въздействието на изменението на климата върху финансовия сектор е сравнително нова дисциплина, която остава „изпълнена със значителна несигурност“, обезценяването на корпоративните кредити може да бъде пагубно за рентабилността и стабилността на отделните банки и по-широкия банков сектор.