Инвеститорите стават все по-загрижени за привлекателността на американските активи

Априлските разпродажби на финансовите пазари бяха по-мащабни и по-хаотични от типичните отдръпвания, подхранвайки опасенията, че агресивната и постоянно променяща се търговска политика от Вашингтон може да нанесе дългосрочни щети на финансовото състояние на САЩ.

S&P 500 вече се е понижил с 5,4% след обявяването на т.нар. реципрочни мита от американския президент Доналд Тръмп на 2 април, с ежедневни движения, които водят до неудобни сравнения със кризисни финансови периоди като 2008 г. и 1987 г. Спадът през последните седем дни дойде след и без това нестабилен старт на 2025 г., като други основни класове активи в САЩ също започнаха да губят позиции, включително долара и държавните облигации.

„Големият извод от тази година, от президентството на Тръмп, от всичко, което се случи, е, че има ротация далеч от САЩ“, коментира пред Си Ен Би Си Марко Папик, стратег от BCA Research. 

Големите колебания на фондовия пазар са впечатляващи сами по себе си, но професионалистите на Уолстрийт стават все по-загрижени за движенията на валутните пазари и пазарите на облигации. Държавните облигации и доларът обикновено печелят в несигурни времена –  функция на историческата финансова сила на САЩ.

Но в петък падащите цени на облигациите изтласкаха референтната доходност по 10-годишните американски държавни ценни книжа за кратко над прага 4,5%, спрямо 3,99% само седмица преди това. Междувременно индексът на американския долар ICE достигна най-ниското си ниво от три години. Зелените пари отчетоха особено рязък спад спрямо валутите-убежища като японската йена и швейцарския франк, както и еврото.

„Пазарът преоценява структурната привлекателност на долара като глобална резервна валута в света и преминава през процес на бърза дедоларизация. Никъде това не е по-очевидно от продължаващия и комбиниран срив на пазара на валута и американски облигации в края на тази седмица“, посочи стратегът на Deutsche Bank Джордж Саравелос в бележка до клиентите в петък.

До известна степен някои от бързите движения на финансовите пазари може да са механични, подхранвайки се едно от друго. Например, спадът на акциите и облигациите в САЩ може да окаже натиск върху долара само защото чуждестранните инвеститори сега имат по-малка нужда от зелените пари.

Но размерът и обхватът на ходовете предполагат, че нещо по-дълбоко може да се промени и че има инвеститори, които сега активно се отдръпват от САЩ.

„Обикновено, когато видите големи увеличения на митата, бих очаквал доларът да се повиши. Фактът, че доларът се понижава в същото време, мисля, че придава повече достоверност на наратива за променящите се предпочитания на инвеститорите", каза президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари.

Същият мисловен процес може да се играе на пазара на облигации, тъй като чуждестранните правителства и други институции обикновено са големи притежатели на държавни облигации на САЩ. Генадий Голдбърг, ръководител на лихвените стратегии в САЩ в TD Securities, каза пред Си Ен Би Си, че не е видял преки доказателства, че чуждестранните инвеститори изхвърлят държавни облигации, но страхът сам по себе си е достатъчен, за да раздвижи пазара.

„Пазарите са силно управлявани от доверие. Дори усещането, че чуждестранните инвеститори се опитват да се отдръпнат от пазарите на държавните облигации, може да предизвика доста значителна паника“, каза Голдбърг.

Икономически въздействия

Тези ходове не са просто абстракция на финансовите пазари, но могат да имат реално икономическо въздействие. Един от проблемите е, че компаниите със значителни чуждестранни продажби могат да станат жертви кръстосания огън от глобалния търговски спор. Антиамериканските настроения също могат да се превърнат в проблем, ако противопоставянето продължи.

„Много от нашите големи компании, които имат страхотни марки в чужбина, са обект на дискриминация... В момента имаме голям проблем с имиджа“, каза изпълнителният директор на BlackRock Лари Финк.

Нарастващата доходност на облигациите също замъглява перспективите за държавните разходи на САЩ и оттам икономическия растеж. По-високата доходност означава, че правителството на САЩ ще дължи повече лихви по всеки дълг, който прехвърля или емитира за нови разходи, което изостря притесненията относно федералния дефицит.

„Нивото на стабилно състояние на устойчивите фискални дефицити в САЩ се движи надолу. Това намалява гъвкавостта на администрацията на САЩ в преследването на експанзионистична фискална политика за подкрепа на растежа, почти по същия начин, по който Обединеното кралство и Франция са изправени пред подобни ограничения", пише Саравелос от Deutsche Bank.

Над тези пазарни движения се очертава възможността за ново избухване на инфлацията. Последното проучване на потребителите на университета в Мичиган показа, че американците се притесняват от скок на инфлацията, свързан с митата.

Инфлацията не само е тревожна сама по себе си, но също така ограничава възможностите за Федералния резерв, който няма да е склонен да намали лихвените проценти, когато потребителските цени се покачват.

„Става въпрос за това, което предстои, и това е инфлацията, предизвикана от тарифите. И това промени динамиката на пазара на облигации“, каза Джим Бианко, президент на Bianco Research.