Министерството на финансите предлага поправки в Закона за мерките срещу изпирането на пари

Промени в  Закона за мерките срещу изпирането на пари предлага Министерството на финансите. След основните поправки в законопроекта  е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление (напр. адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.). Действащото национално законодателство не съдържа достатъчно ефективни механизми за идентифициране на лицата, които предоставят този вид услуги.

С въведените със законопроекта промени се създава задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи тези дейности по занятие, се казва в мотивите на вносителите. Предложение и коментари към проекта, публикуван в портала за обществени консултации на Министерски съвет,  ще се събират до 27 март.

С проекта са регламентират и функциите на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка във връзка с упражняването на надзорни правомощия върху банките – инвестиционни посредници. Ясно са разграничени надзорните функции на всеки орган, с оглед избягване на дублирането на едни и същи правомощия от две или повече институции, е записано в предложението за поправки в Закона срещу изпирането на пари..

С проектозакона се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и част от Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL/Комитета).

Предложените промени са от съществено значение за оценката на напредъка, който България следва да докладва във връзка с Препоръките от MONEYVAL, чието неизпълнение би имало изключително негативен ефект за репутацията на България и би засегнало както публичния, така и частния сектор, се посочва още в мотивите на вносителите.