Юанът губи важна подкрепа на фона на отлива на компании от Китай

Откакто Китай се отвори за чуждестранни инвестиции през 1978 г. при Дън Сяопин, международните фирми инвестираха стотици милиарди долари, за да купуват и строят фабрики, както и за достъп до пазара и евтина работна ръка, укрепвайки китайската валута.

Лекият низходящ тренд на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) отстъпи място на рязък спад през последното тримесечие и притокът към Китай падна до най-ниското си ниво от началото на статистиката преди 25 години, повишавайки перспективата, че дългосрочната тенденция се обръща, пишат Самюел Шен и Том Уестбрук за Ройтерс.

Корпоративните лидери и техните съветници казват, че е в ход промяна и че политическите опасения зад инвестиционните решения са дългосрочни, което оставя юана да бъде изправен пред натиск от една от доскоро най-надеждните му опори.

„Исторически преките чуждестранни инвестиции не са били огромен фактор в стойността обменния курс, тъй като обикновено имате излишъци от 50 до 100 млн. долара годишно“, каза Логан Райт, директор на China Markets Research в аналитичната фирма Rhodium Group.

„Но когато стигнем до дефицит, какъвто е случаят е в момента... това е доста голяма корекция.“

Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се забави до по-малко от 4,9 милиарда долара за второто тримесечие, докато инвестициите на китайски компании в чужбина доведоха нетните преки инвестиции до рекорден дефицит от 34,1 милиарда долара, сочат данни, публикувани миналата седмица от Китайската държавна администрация за чуждестранна валута (SAFE).

Инвеститори и анализатори казват, че спадът е резултат от нервността на фирмите относно посоката на конкурентни и политически търкания между Китай и Запада, която вече доведе до търговски и инвестиционни ограничения и дипломатическо охлаждане.

Запознати източници са споделили с Ройтерс, че администрацията на Байдън вероятно ще приеме нови ограничения за изходящи инвестиции в Китай през следващите седмици. Япония, САЩ и Европа вече ограничиха продажбата на високотехнологични инструменти за производство на чипове на китайски компании, докато Китай отвърна на удара, като ограничи износа на суровини.

Като оставим настрана дипломатическото напрежение, доверието на бизнеса вече беше подкопано от три години стриктна политика на Пекин за „нулева COVID“, белязана от мащабни карантини и локдауни, които нарушиха производствените веригите и тези за доставки.

Регулаторните репресии на Китай срещу някои индустрии и нападенията срещу консултантските фирми в САЩ също бяха обезпокоителни, карайки бизнеса да се тревожи кога и къде ще дойде следващият удар.

„Няма нито един клиент, който да иска да инвестира в Китай. Нито един клиент“, каза Джон Рамиг, акционер в адвокатската кантора Buchalter, която е специализиран в международни бизнес сделки и структуриране на производството.

„Всеки търси или да продаде своята китайска дейност, или ако се снабдява с продукти в Китай, търси алтернативно място за това“, каза той. „Това е драстична промяна от ситуацията от преди пет години.

Големи решения

Спадът на ПЧИ в Китай привлича вниманието, защото толкова дълго време високите му нива се приемаха за даденост и неговото разплитане предвещава по-дълбоки промени.

За разлика от по-променливите портфейлни потоци от инвеститори, разходите на компаниите, макар и циклични, са склонни да бъдат по-стабилни, докато фирмите установяват и разширяват производството – което означава, че може да се очакват икономически последици от разплитането на отношенията.

Вече се усеща натиск върху валутния курс.

Покупките на долари чрез китайски банки за изходящи преки инвестиции постоянно надвишават покупките на юани за чуждестранни входящи инвестиции тази година, което води до шест последователни месеца на изходящи потоци, според последните данни на SAFE.

Тази тенденция беше уловена и от данните на Министерството на търговията, които показаха, че внесените ПЧИ са намалели с 5,6% през първите пет месеца на годината, най-големият спад от три години.

Юанът се понижи с около 4% спрямо долара тази година, въпреки че американската валута поевтиня спрямо други места и намери подкрепа само след като централната банка насочи търговския си диапазон към дъното.

Разбира се, инвестиционните потоци често варират и много фирми не напускат напълно Китай или изобщо нямат намерения да предприемат подобни ходове.

Даниел Сееф, чийто бизнес за производство на чорапи Foot Cardigan беше засегнат от мита и логистични проблеми с COVID, обмисля преместване на производството от град Хайнин към Перу, но не успя да достигне качеството и цената на своята фабрика в Китай.

„Засега не мисля, че Китай е загубил това предимство за нас“, каза той.

Чи Ло, старши инвестиционен стратег в BNP Paribas Asset Management в Хонг Конг, каза, че подобни потоци отговарят само за една част от посоката на юана и че той може да остане силен.

Все пак данните показват, че достатъчно фирми вземат решения или да напуснат, или да избегнат добавянето на капацитет в Китай, което ще даде тона на капиталовите потоци за години напред.

„Политическата атмосфера стимулира западните компании да се отдалечават от Китай... защото ползите от присъствието в Китай не надвишават рисковете“, каза Лий Смит от Baker Donelson.