Загубите на ФЕД надхвърлиха 100 млрд. долара

Загубите на Федералния резерв са надхвърлили 100 милиарда долара и вероятно ще нараснат още много, преди да спрат да се увеличават, показват публикувани в четвъртък данни.

Централната банка на САЩ продължава да изплаща повече разходи за лихви, отколкото получава от лихвите по притежаваните от нея облигации и от услугите, които предоставя на финансовия сектор, посочва "Ройтерс".

Макар че има значителна несигурност около това как ще се развие всичко това, някои наблюдатели смятат, че загубите на Фед, които започнаха преди една година, в крайна сметка могат да се удвоят, преди да намалеят.

Уилям Инглиш, бивш високопоставен служител на централната банка, който понастоящем работи в Йейлския университет, заяви, че според него до 2025 г. загубите ще достигнат "пик" от около 200 млрд. долара. Друг анализатор, Дерек Танг от фирмата за прогнози LH Meyer обаче смята, че загубите вероятно ще бъдат между 150 и 200 млрд. долара още следващата година.

Федералният резерв отразява загубите си в т.нар. отсрочени активи - счетоводна мярка, която изчислява това, което евентуално ще трябва да покрие в бъдеще, преди да може да се върне към обичайната си практика да връща печалбите си на Министерството на финансите.

Финансовите загуби са много рядко явление за Фед. В същото време централната банка многократно е предупреждавала, че такава ситуация по никакъв начин не накърнява способността ѝ да провежда парична политика и да постига целите си.

Растящият обем на финансовия преразход не е изненада, като се има предвид агресивната кампания на Фед за повишаване на лихвените проценти, която доведе референтния овърнайт лихвен процент от почти нулевото ниво през март 2022 г. до сегашния му диапазон от 5,25 %-5,50 %. С отслабващия инфлационен натиск очакването, че Фед е приключил с повишаването на лихвените проценти или е близо до това става все по-широко разпространено.

Ликвидиране на ликвидността

Обрат в лихвените политики не означава, че загубите ще спрат да нарастват, тъй като сегашното ниво на краткосрочните лихвени проценти ще увеличава нетния отрицателен доход още известно време. По-скоро процесът на трупане на загуби в крайна сметка ще бъде преустановен главно поради продължаващото свиване на баланса на Фед, който съпътства повишаването на лихвените проценти.

Фед изкупуваше агресивно облигации по време на пандемията от коронавирус и непосредствено след нея, а само за последната година се освободи от около 1 трилион долара в съкровищни и ипотечни облигации. Представители на Фед предполагат, че има още какво да се направи на този фронт, и поради това централната банка ще трябва да харчи по-малко за лихви, тъй като изчиства ликвидността от финансовата система. Финансовите пазари очакват спиране през второто или третото тримесечие на 2024 г.

Ликвидността, към която се стреми ФЕД, съществува предимно под формата на банкови резерви и приток на средства към обратните репо сделки  на централната банка. Чрез тези инструменти Фед плаща на различни банки, мениджъри на парични средства и др., за да съхраняват парични средства в сметките му, така че ако ликвидността намалее, обвързването на останалата част от нея струва на централната банка по-малко, дори ако лихвеният ѝ процент не се променя.

"Темпът на загубите ще намалее, дори ако лихвените проценти останат високи, защото резервите и (обратните репо сделки) намаляват, тъй като ценните книжа се изчерпват, а новите покупки на ценни книжа носят и новите, по-високи лихвени проценти", каза Инглиш. Но той призна, че "всичко това е много грубо", като се има предвид колко много фактори и неясноти са в действие.

Банковите резерви са намалели с около 1 трлн. долара от пика си в края на 2021 г. и към срядсредата на тази седмица възлизат на 3,3 трлн. долара. Същевременно дневните нива на обратните репо сделки се понижиха от над 2 трлн. долара на ден между юни 2022 г. и края на юни т.г. до 1,5 трлн. долара в четвъртък. Фирмата за търговия на паричния пазар Curvature Securities заяви в коментар от тази седмица, че е възможно всички пари да бъдат изтеглени от обратните репо сделки до края на следващата година, връщайки инструмента на нивото, на което се намираше преди малко повече от две години.

Политическа цена

От известно време насам Фед връща значителни суми пари обратно в държавната хазна и те се използват за намаляване на държавния дефицит.

Джеймс Булард, бившият ръководител на Фед в Сейнт Луис, заяви в интервю в сряда, че е "притеснен" за загубите на централната банка и "би било по-добре да не се прави това". Той е на мнение, че вероятно би било по-добре Фед да запази част от  този 1 трлн. долара, които е предоставил на Министерството на финансите през последното десетилетие, за да покрие загубите, с които се сблъсква сега, но отбеляза, че това не е системата, която Конгресът е създал.

След като ФЕД спре да губи пари, ще минат години, преди да може да извади отложените активи от счетоводните си книги и да започне да връща пари в хазната. През 2022 г. Фед ще върне 76 млрд. долара, след като през 2021 г. върна 109 млрд. долара.

Нещо повече, тези високи нива на печалба бяха свързани с много ниските лихвени проценти, които действаха тогава. Остава открит въпросът дали Фед ще успее да се върне към този пейзаж, въпреки че някои служители на централната банка, особено президентът на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс, са оптимисти, че това може да се случи.