ЕК предложи дисциплинарни мерки срещу Франция и още шест държави заради бюджетни дефицити

Европейската комисия предложи дисциплинарни мерки срещу Франция и шест други страни от ЕС заради прекомерни бюджетни дефицити, предаде Ройтерс.

ЕК обаче ще обяви крайни срокове за намаляването им едва през ноември.

Държавите, посочени от изпълнителния орган на ЕС, са Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. Дефицитите са основно наследство от пандемията от COVID -19 и кризата с цените на енергията, последвала нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

Светлината на прожекторите пада най-вече върху Франция, защото е втората по големина икономика в ЕС и е изправена пред политически сътресения, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни национални избори на 30 юни и 7 юли в отговор на слабите резултати на неговата партия на вота за Европейски парламент.

Дисциплинарните мерки, известни като процедурата при прекомерен дефицит, ще бъдат първият подобен ход, откакто през 2020 г. Европейският съюз спря действието своите фискални правила, насочени към предотвратяване на прекомерното заемане, и след това реформира рамката, за да вземе предвид новите икономически реалности на високия дълг след пандемията.

Франция имаше бюджетен дефицит от 5,5% от брутния вътрешен продукт през 2023 г., който се очаква да се стесни само леко до 5,3% тази година, което все още доста над ограничението за дефицит на ЕС от 3% от БВП.

Държавният дълг на Франция беше 110,6% от БВП през 2023 г. и ЕК очаква той да нарасне до 112,4% през тази година и 113,8% през 2025 г. Това е почти два пъти над горната граница от 60% за страните от ЕС .

Разговорите между Париж и Комисията за това колко бързо да се намалят дефицитът и дългът на Франция ще се проведат през следващите месеци, след като изпълнителната власт на ЕС предложи на Париж седемгодишен план за намаляване на дълга.

„Каквото и правителство да бъде съставено след изборите на 7 юли, ще бъде изправено пред задължението да работи с Комисията за определяне на средносрочна стратегия“, каза служител на френското финансово министерство.

„В крайна сметка ще трябва да създаде стратегия, съгласувана с новия Пакт за стабилност и растеж“, добави той.

Но тъй като крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди гласуването, Комисията вероятно ще се изправи пред силно евроскептично правителство в Париж, което иска да разхлаби, а не да затегне фискалната политика.

Партията на Льо Пен иска да намали възрастта за пенсиониране и цените на енергията и да повиши публичните разходи. Тя протекционистка икономическа политика „Франция на първо място“, което кара пазарите вече да се тревожат за публичните финанси на страната

„Постепенната фискална консолидация, планирана от сегашното правителство, ще бъде първата жертва на политическата криза“, посочи икономистът от Oxford Economic Лео Баринку в бележка.

„Един разделен парламент едва ли ще може да се споразумее за политически трудни съкращения на разходите, което би довело до по-висок дефицит от сегашната ни базова линия. Междувременно прилагането на платформата на НС, каквато е в момента, би добавило към публичния дефицит“, коментира той.

Инвеститорите разпродадоха френските активи миналата седмица поради политическата несигурност, като доходността по френските облигации отбеляза най-големия си седмичен скок от 2011 г. насам, а акциите на банките се сринаха.