Евробарометър: България е последна в ЕС по оценка за ползите от членството

ЕС

България остава на последно място сред страните членки по дела на гражданите, които смятат, че членството в ЕС е от полза за страната. Мнозинството от българите обаче продължават да оценяват положително участието на страната в Съюза. Това показват данните от най-новото проучване на Евробарометър, проведено по поръчка на Европейския парламент, информира БНР. 

Общо 57% от анкетираните в България посочват, че членството в ЕС е полезно. Това е най-ниският резултат сред всички страни членки, следван от Франция и Австрия, където този дял достига 62%. Средното равнище за ЕС е значително по-високо - 74%, което представлява и рекорд в историята на изследването, провеждано от 1983 г. насам.

На европейско равнище три четвърти от гражданите възприемат ЕС като остров на стабилност в един несигурен свят. България е близо до средното европейско ниво по този показател. 72% от анкетираните споделят подобно мнение.

Докато в ЕС преобладават песимистичните нагласи за бъдещето на света, у нас картината е по-различна. Според данните 46% от българските респонденти са оптимисти, а 44% - песимисти.

За българските граждани най-същественото предимство от членството в ЕС са новите възможности за работа. Този отговор е посочен от 49% от анкетираните.

На второ място се нарежда приносът на ЕС за опазването на мира и укрепването на сигурността с 29%, а подобреното сътрудничество между държавите членки е посочено от 27%.

За разлика от България, на европейско равнище най-често като основна полза се посочват именно мирът и сигурността.

Попитани в кои области ЕС трябва да съсредоточи усилията си, българите поставят на първо място конкурентоспособността, икономиката и промишлеността.

Тази тема е посочена от 40% от анкетираните и бележи увеличение от пет процентни пункта спрямо предходната година.

Следват енергийната независимост с 36% и демографията, миграцията и застаряващото население с 30%. Отбраната и сигурността остават четвърти приоритет с 29%.

На европейско ниво най-много граждани поставят на първо място именно отбраната и сигурността.

Според 53% от българите ЕС трябва да играе по-важна роля при защитата на гражданите от глобални кризи и рискове за сигурността. Други 27% смятат, че настоящата роля трябва да остане непроменена.

Същевременно 84% от анкетираните подкрепят по-голямо единство между държавите членки, а 89% са на мнение, че ЕС трябва да насърчава спазването на международното право от всички държави.

Що се отнася до бюджета на Съюза, 67% от българите смятат, че ЕС трябва да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства. Това остава под средното равнище за Европейския съюз от 73%.

Две трети от българите, или 67%, заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 32% не са.

Най-важният фактор за добър живот, според българските граждани, е финансовото положение, посочено от 59% от анкетираните. Следват психическото и физическото здраве с 47% и социалният живот с 46%.

Проучването показва и силна зависимост между финансовите затруднения и удовлетвореността от живота. Сред хората, които трудно плащат сметките си през по-голямата част от времето, едва 28% определят качеството си на живот като добро.

Най-голямото очакване към Европейския парламент сред българите е да предприеме действия срещу инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот. Този отговор е посочен от 63% от анкетираните, което е с 16 процентни пункта над средното за ЕС.

Следват икономиката и създаването на работни места с 50%, както и бедността и социалното изключване с 40%.

Повече от половината анкетирани българи - 55% - са удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Резултатът е близък до средния за Съюза, който достига 59% и е най-високият, регистриран досега в изследванията на Евробарометър.

Проучването е проведено между 9 април и 4 май 2026 г. във всички 27 държави членки на ЕС. Анкетирани са общо 26 421 души чрез интервюта "лице в лице", като в част от държавите са използвани и видеоинтервюта.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

САЩ направиха дрон с обхват на полета без презареждане от 16 700 км
Лабораторията на САЩ в Лос Аламос започна разработване на нова термоядрена бойна глава W93
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
При разкопки на остров Сите: Френски археолози откриха рожденото място на град Париж
Колко важни са всъщност първите впечатления?
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Кампанията „Президентски избори 2026. България решава“ започва днес в ефира на bTV
Не питайте какво иска да каже марката, питайте как ще го възприеме аудиторията
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Румъния премахва таксите за преминаване по Дунав мост от 1 октомври
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци