Началото на 2016-а

Днес е 18 февруари. Налице е вече статистиката за януари и последните три месеца на миналата година. Тя дава повод да се осмисли как започва годината, как тя изглежда в сравнение.

Февруари в историческа перспектива

Но хората се връщат и по-назад. Може би има известно политическо значение например дали БСП сама се е отказала от съставяне на ново свое правителство през февруари 1997 г. или това е станало под натиска на другите партии, улицата и президента. По-важно обаче е, че тогава (на 15 февруари) бе взето решение за въвеждането на валутен съвет.

От прегледа на 56 хиперинфлационни месечни епизода в историята на ХХ век, направен неотдавна от Стив Ханке и Николас Крус, българският февруари на 1997 г. е на 21-во място. Тогава цените поскъпват с 4.19% на ден, т.е. между 1-ви и 17-ти февруари цените на стоките и услугите би трябвало да са се удвоили. Близко в класацията е февруари 1924 г. в Съветска Русия. Но тогава там дневната инфлация е 3.86%, след гражданска война, военен комунизъм и „нова икономическа политика“.]

През февруари 2016 г. у нас цените са стабилни, инфлацията е нула и на годишна, и на месечна основа и най-вероятно такава ще остане за относително дълъг период от време.

Според току що публикуваните резултати на НСИ за доверието на потребителите, то се подобрява (става по-малко негативно) с около 33% в сравнение с края на юли 2014 г., практически е същото като през юли 2015 и януари 2008 г.

Приблизително същата е и историческата перспектива на сегашните очаквания за финансовото състояние на домакинствата през следващите дванадесет месеца: то е с 20% по-малко негативно от януари 2012 г. или януари 2008 г. Оценката на общата икономическа ситуация е с 30% по-добра от юли 2013 г. (когато е толкова отрицателна колкото в средата на 2009  и 2010 г.).

Усещането е реалност

Поне така може да се формулира една от закономерностите в политологията. Особеното на началото на 2016 г., е че усещанията не просто създават някаква действителност, но и съответстват на обективните измерители на доходите и икономиката.

Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. нараства с 2.9% спрямо същото тримесечие на 2014 година, а общият разход на такова лице за същия период намалява с 0.7%. Иначе казано, ако погледнем обективно, общото средно подобрение на бюджета на домакинствата е 3.6%.

Колегата Георги Ганев забеляза и друга важна промяна. „Новината е, писа той преди два дена, е че за пръв път в историята през 2015 г. българските домакинства са харчили по-малко за хранителни стоки, отколкото за нехранителни. Това е голяма промяна.“ И дава за онагледяване следната графика за историческата перспектива на съотношението разходите в домакинските бюджети.[ii]

Промяната е, че българските домакинства през тази година започват да изразходват по-малка част от доходите си за „насъщния“ и имат възможности да се ориентират към стоки и услуги, които нямат непосредствената роля да поддържат живота в тялото.

За тези, които не знаят или не си спомнят, през 1989 г. разходите на домакинствата за храна и безалкохолни напитки са 48% от дохода на домакинствата (забележете – не от разходите), през 2001 г. – 38.1% от дохода и 2014 г. 29.05% от дохода.

В тази ситуация крайното потребление, вече измерено чрез обективни показатели, през последното тримесечие на миналата година регистрира положителен икономически растеж от 2.5% на годишна основа. Много е важно да се отбележи още, че в края на 2015 г. на годишна основа:

• разходите за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома намаляват (с 2.8%);
• същото се случва и с разходите за облекло, обувки и здравеопазване (с 4.3 и 4.4%);
• докато домакинствата плащат 4.2% повече данъци.

По повод данъците, бих искал да спомена, че ръстът на платените от домакинствата данъци от 2001 г. до 2014 г. е 545.1%, като най-силно е това увеличение след 2008 г. (с въвеждането на пропорционалния данък) и тази тенденция се запазва и през годините на икономически спад (на рецесия, 2000-2010 г.).

Някои неясноти

Много е добре, че в края на миналата година българската икономика расте средно два пъти по-бързо от средното за ЕС, че има ръст на доходите, на заетостта и спад на безработицата. (Коефициентът на безработица е 7.9%, или с 2.7 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2014 г., отчете НСИ. Подобрението тук спрямо началото на 2013 г. е почти 6% и безработицата е около равнището от края на 2006 и началото на 2007 г.)

Въпреки това някои неясноти на макро равнище остават:

• от малко над 3% ръст на БВП за 2015 г., около 40% от него вероятно се дължат на приноса на прехвърляния от бюджета на ЕС; иначе казано всяка засечка в усвояването на тези субсидии или просто насищане на капацитета за подготовка и изпълнение на смислени проекти, биха могли да забавят ръста на икономиката през тази година;
• споменатите 2/5 от растежа на 2015 г. са през правителствените разходи най-вече за капитално строителство; тяхното увеличение бе ударно в края на годината;
• Както установи Десислава Николова, „публичните разходи през декември 2015 г. са близо 5.2 млрд. лв., което представлява увеличение от 11.6% спрямо година по-рано“; „една от причините за това е ударното разплащане по европейски проекти в края на годината поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период (2007-2013 г.) в края на 2015 г.“;[iii] тази ситуация е почти невъзможно да се повтори през 2016 г.;
• От друга страна, тези особености на 2015 г. засилват фискалната илюзия, че с правителствени разходи за големи проекти се решават дългосрочни проблеми на стопанството и доходите на домакинствата – и едните, и другите ще се изправят пред структурни предизвикателства тогава, когато субсидиите от чужди данъкоплатци намалеят или изчезнат;
• Пряка фискална илюзия е и обстоятелството, че през януари тази година има значително увеличение на приходите в държавния бюджет: тези отчетени за януари приходи почти напълно съвпадат с данъците, които са платени върху декемврийското харчене за 2015 г.