Тази трябва да е по-добра…

Бях решил да започна годината с един много критичен коментар към последните „новини“ за равносметката на България и Румъния след 5 години членство в ЕС, но се отказах. Вместо това, реших да ви припомня, че предстоят някои от най-светлите православни празници и да поздравя в аванс всички именници и на „патерица“ тези, които празнуваха в първите дни след Нова година!

Каквото и да се случи, ние от векове знаем, че един ден все пак ще дойде по-добро и живеем с надеждата, че ако не ние, то нашите деца и внуци непременно ще го видят и изживеят. Никой от българските политици и данъчни не знае откъде намираме пари да живеем по-нашироко и по-весело, отколкото можем да си позволим, но все пак го правим. Всички мразим държавата със същата страст, с която обичаме Родината и това е част от отговора на горния парадокс.

Всички експерти и властващи вече се презастраховаха, че 2012 г. ще бъде тежка; но прогнозите им за оживление през 2011 г. бяха също толкова неверни и категорични. Ние ще ги „благословим“ с по една тънка-дълга и пак ще им дадем по едно рамо, несбъдвайки апокалиптичните или средно песимистични прогнози. Властта, вече в своите абсолютни измерения – изпълнителна, законодателна, доминиращо местна, президентска и произтичащо от последната, съдебна – ще трябва да отговаря за всичко и всички. Няма на кой да се сърди за минали неуспехи, защото вече мина достатъчно време от безобразията на предишните безобразници…

През 2012 г. пожелавам на всички да не се отказваме от запазването и продължението на парадокса – да живеем по-достойно, по-весело и по-добре, отколкото някой друг ни е отредил. Да изненадваме всички и най-вече себе си с постигането на повече, отколкото сме очаквали. Ако има някой, който може да превърне потопа в аквапарк, това сме ние, българите; ако дойде края на света – ще се намери нашенец (поне от 18 години насам знаем, че Господ е българин), който ще събере остатъците от стария свят, ще задигне половината и пак ще направи нов свят, който може би ще бъде по-несъвършен, но в него пак ще кипи живот и ще има кой да вдига наздравици, сопи и сватби; ще има кой да псува и да плаче от сърце. Затова нямаме право да се предаваме – нашата мисия е да бъдем доказателството, че всяка световна логика има свое алогично българско основание…

Да ни е честита Новата година!