Как ни мамят зрителните илюзии

Как ни мамят зрителните илюзии

Погледнете внимателно тази снимка на папагал. Това, което наблюдавате, всъщност е произведение на изкуството на художника Йоханес Стотър. Въпреки крайно фотографската природа на кадъра, той не отразява птица, а жена с изрисувано тяло, застанала във формата на такава.

Снимката представя американското списание The Week. То пише, че работата на Стотър се възползва от факта, че очите ни забелязват първо привидното и мозъкът ни е склонен да скача прибързано в заключения.

Актът на съзиране на нещо започва, когато лъчите на светлината се „докоснат” до него и отскочат. Отскачащата светлина влиза в очите ни чрез роговиците им – ясната, външна част от окото. Роговиците се свиват, за да ги отразят, докато те преминават през черната част на очите – зениците. Ирисите – цветната част на очите ни около зеницата – се свиват или разширяват, за да променят количеството светлина, което преминава през очите ни. Накрая светлината преминава и през лещите на очите ни, които променят формата на обекта, за да я насочат към ретината – тънка фина тъкан на черната част на окото, изпълнена с нервни клетки, прихващащи светлината. Клетките в ретината превръщат светлината в електрически сигнали. Този процес се настройва от оптичния нерв, с който мозъкът интерпретира сигналите и в крайна сметка разбира какво виждаме.

Целият процес се случва за една десета от секундата, но е достатъчно дълъг, за да накара мозъка да се заблуди понякога, обяснява еволюционният невробиолог Марк Чангизи пред Discovery News. Като нареждат серия модерли, снимки и цветове по стратегически начин или се заиграват с начина, по който обектите се осветяват, хората могат да мамят мозъка на зрителите и да го убеждават на пръв поглед, че виждат нещо друго. Илюзията се получава и в зависимост от това доколко отблизо е заснет обектът на снимката.

Чангизи отбелязва, че когато се движим и гледаме нещо, то контурите му стават замъглени в зрението ни. Тъй като мозъкът ни асоциира замъглените линии с движение, статичните снимки, които показват неяснота, привидно се възприемат все едно че отразяват обекти, движещи се на бърза скорост. Но, всичко е относително. Така например, когато два кръга с абсолютно еднакъв размер са поставени един до друг, но единият е заобиколен от по-големи кръгове, а другият от по-малки, първият често ни изглежда по-малък от втория.

От техническа гледна точка снимката на Стотър не е традиционна оптична илюзия, но използва същите принципи, за да заблуди ума. Използвайки боя, художникът прави по-меки силно откроимите линии на тялото и създава сенки, управлявайки светлината и поставяйки тъмните цветове един до друг. Освен това, разбира се, е важно, че моделът му е застанал с тялото си така, че да оформи папагал.

Не всички детайли имат смисъл. Например сгънатият й крак, който създава крилото, или пръстите на бялата й ръка, които правят човката, но това не е решаващо за възприятието. Мозъкът прави първоначално заключение, че това е снимка на папагал, защото всичко останало му изпраща зрителната информация, че наистина е така.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Приходите от мита в САЩ достигнаха нов рекорд за една фискална година
Реакции от Европа след обявените американски мита от 30%
Фицо: Словакия е готова да подкрепи новия кръг от санкции срещу Москва, ако няма да пострада от спирането на руския газ
Как да подлъжете нервната си система да се успокои, когато сте стресирани на работа?
Брюксел планира нов данък за големите компании, за да увеличи бюджета на ЕС
На днешната дата, 13 юли. Рождениците днес
Как да превърнем големите бизнес моменти в траен импулс на марката?
Рейтингова агенция Scope очаква ръст на германският дълг до 74% от БВП до 2030 г.