Тъмната страна на "prankvertising"

В света на рекламното видео решително навлезе стратегията "prankvertising". Названието е съчетание от "prank" – "пакост", "лудория", "шега" на английски език, и advertising – "реклама".

В рамките на тази стратегия големите брандове финансират, заснемат и излъчват непринудените реакции на хора в ситуации, в които например те виждат с ужас, че настъпва краят на света. Или пък когато влизат в кинозала, изпълнена само със сърдити рокери. Мнозина сред участниците в тези забавни видеоклипове, чието предназначение е да станат "вирусни" в мрежата и да послужат за добра интернет реклама, са актьори. Ситуацията в много случаи е постановка. Просто си личи.

Интересът към тази стратегия е резултат от убеждението на маркетолозите напоследък, че създаването на съдържание е най-добрият начин да изправиш бранда на пътя на потребителите онлайн и да задържиш вниманието към него, коментира в Business Insider Дейв Макмълън – изпълнителен директор на компанията за технологичен маркетинг от САЩ Facedeals. "Може да са прави за съдържанието, но кога една пакост преминава от добра реклама в лоша шега?", пита той.

Въпреки че има големи позитиви от тези реклами, защото са споделяни и запомнящи се както флаш мобовете, някои от тях могат да бъдат наистина лоши и обидни. Също както анекдотите. Те могат да покажат лошите страни на човешката природа.

За такъв експеримент с демонстрация на лош вкус се смята изкуствено нагласена ситуация с убийство в рекламния филм "Dead Man Down". Идеята била да се покаже непринудената реакция на неподозиращите за постановката минувачи. Мнозина сред тях реагирали смущаващо. Възрастна жена опитала да защити жертвата. Две жени се разпищели, но бързо избягали от местопрестъплението. Някой дори снимал, преди да избяга. В този случай е трудно да се каже кое е смешно, въпреки че всички хора сме склонни да се смеем на трагедии.

Моралната линия в "prankvertising" e трудна за очертаване. В този тип експерименти, ако не са с актьори, а включват реални хора и реакции, има голям риск от завеждане на дело срещу компанията. Всеки ден се случват лоши резултати от шегите. Може би е вярно, че всяка публичност е добра публичност, но същевременно твърде много маркетинг директори са загубили работата си, след като рекламните акции са се объркали, смята Макмълън.

Според него в краткосрочен план този тип реклама изглежда силна в света на интернет, имайки предвид апетита, който показват потребителите да я гледат и навиците за споделяне. Тези измерители са важни за модерния маркетинг. Но накрая “prankvertising” може да се окаже просто далечен братовчед на флашмоба, който в Щатите отживява като рекламен инструмент, смята наблюдателят. И отбелязва, че от време на време в страната се забелязват добре направени флашмобове, но повечето не са особено забележими.