Намираме се във време на драматични и постоянни промени на пазара на труда. Демографските процеси като отрицателен прираст, застаряващо население, нарастваща трудова миграция и необратима вълна от пенсиониране променят ценностите на наличната работна сила. Хората преосмислят ролята на работата в живота си и гъвкавостта, автономията и свободата са начело в приоритетите им. Все повече срещаме новите технологии, които и застрашават работните места, и същевременно ги създават.

На работодателите им е почти невъзможно да предскажат от какви умения ще имат нужда след 12 месеца, а камо ли за по-дълъг период. В световен мащаб те създават нови бизнес модели с главоломна скорост, докато дигиталната трансформация и изкуственият интелект (AI) нарушават старите. В България пазарът на труда се трансформира от новите технологии, но доста по-бавно, отколкото имаме нужда. Същевременно икономиката ни е изправена пред безмилостен демографски натиск и променящи се очаквания за работата от различните генерации, което води до хроничен недостиг на таланти.

Драстична промяна

Освен значителните промени в условията на работа профилът на работната сила също претърпява драстична промяна.

В световен мащаб около 80% от мениджърите, управляващи компании, споделят, че никога преди не е било по-трудно да могат да планират работната си сила. 82% са притеснени как да намерят и задържат хората си, тъй като методите, които са използвали досега, вече не работят. 83% споделят, че служителите в момента ценят гъвкавостта относно къде и кога работят колкото и адекватното заплащане.

След 2020 г. и кризата с ковид много хора преоцениха ролята на работата в живота си. Те потърсиха по-голяма автономия и контрол в кариерата си, някои дори отхвърлиха традиционните трудови договори със своите работодатели. Голяма част от служителите откриха желанието си за нетрадиционни форми на работа – гъвкаво време, работа от къщи, работа от разстояние, докато пътуват по света – всички онези неща, които станаха възможни и нормални.

Друга интересна тенденция, която се забелязва, е, че преди имахме различни етапи от живота си – етап на обучение, етап на работа, етап на пенсиониране, – а в момента тези етапи се смесват по различни начини през целия живот и това, разбира се, оказва влияние върху начина, по който се възприема работата. Някои искат да имат повече и различни роли в кариерата, други искат да се пенсионират рано, за да работят друго до по-късно. Обучението се превръща в нещо като храната и водата за хората, които искаме да оцелеем в този свят на непредсказуемост.

Още една важна тенденция е, че на пазара рамо до рамо работят 4 тотално различни поколения: бейби бумърите, поколението Х, милениалите и Z, които са принудени да съставляват заедно работна сила в трудна симбиоза, като се имат предвид тоталните разлики в уменията, очакванията и изискванията. Поколението Z пристига на пазара на труда с никакъв опит и по-висока заплата от останалите генерации, когато са стартирали. Тук виждаме ясно съпоставяне на по-младите служители, които започват работа, и по-възрастните, които създават политиките. Работодателите знаят, че по-младите поколения са бъдещето на работната сила и се стремят да удовлетворят техните приоритети. От друга страна, в никакъв случай не искат да се разделят със своите опитни служители и се превръщат в жонгльори със запалени факли.

След две години се очаква да влезе в сила нова европейска директива за прозрачност на заплатите, които работодателите ще са задължени да обявяват, и тогава ще имаме сериозни проблеми в големите предприятия.

Работната сила в България

Икономиката на страната няма да се развива положително, ако продължаваме да неглижираме стопяването на населението (за 2023 г. с 5 човека на час), намаляването на работната сила, все по-трудното привличане и задържане на кадри и несигурната икономическа и политическа среда. Има все повече дефицити на мотивирана и квалифицирана работна ръка за всички сектори на икономиката. Броят на липсващите или изключените от пазара на труда хора расте със заплашителни размери и до следващите 5–10 години можем да предположим, че ще е около 300 хиляди души.

Работна сила е стойността в бройка, която в сравнение с миналата година е намаляла с 0,7%. Безработицата е леко нагоре от 3,8 % през 2023 г. Производителността на труда е надолу, през 2023 г. е била 1,8%. За нерегламентирана заетост няма статистика, но тя се явява една от най-стабилните цифри през годините, като се задържа около 25–30%. Това са работещите без договор, на които се „плаща под масата“.

Ако в момента всеки безработен, но търсещ работа бъде назначен пак, ще има около 70 до 110 хиляди свободни позиции в България. При условие че при 100 души, напускащи пазара на труда, влизат само 60, бомбата със закъснител е гръмнала отдавна. Сега да си представим работеща икономика, където на един работещ ще се падат 3,6 пенсионери и непълнолетни.

В България има голяма емиграция и ниска имиграция, ако продължаваме да сме част от излишния протекционизъм на „отговорно пазене“ на работните места за българите и не създадем стратегия за целенасочен внос на кадри от трети страни, не бихме могли да се справим с липсващите човешки ресурси и неизбежния спад на икономическия растеж.

Какво ни предстои на пазара на труда?

1. Засилено преминаване към нов операционен модел, базиран на наличните умения и квалификации, където те са водещи и определят позициите в компаниите, което води до организационна устойчивост
2. Засилено доверие в ИИ, като той едва ли ще подмени огромен брой позиции, по-скоро тези, които го владеят и ползват, ще подменят тези, които не го ползват
3. Борба със стреса и прегряването на работното място
4. Ученето през целия живот – за да сме екипирани за бъдещето, уменията ни трябва да са адекватни. Новата икономика е тази на знанието и уменията и те стават новата валута със златно покритие на бъдещето
5. Децентрализирана работна сила – все повече хора ще предпочитат да работят хибридно и самостоятелно, като се включат в компании, където получават част от печалбата, ако са продуктивни.

Нива на заплащане

Имайки предвид ръста на средната работна заплата за първото тримесечие на 2024 г., от 16,8%, което освен от прегряването на пазара на труда дойде и от инфлацията, очаквам по-умерен ръст до края на годината. Забелязахме голямо увеличение на заплатите за сезона в сектори хотели, ресторанти, строителство, транспорт, търговия и селско стопанство. В ИТ, изнесени услуги и други бизнес услуги заплатите остават на същите нива с малки изключения.