Leader's Hub

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 4 / 4

Единни за 7 минути

Дори капитан с 20 години опит понякога греши и се нуждае от подкрепата на колегите си

Автор:

Марио Бакалов

Снимки:

Личен архив

Единни за 7 минути

Дори капитан с 20 години опит понякога греши и се нуждае от подкрепата на колегите си

Единни за 7 минути
Марио Бакалов, пилот
quotes

Няма някой, който да е работил с хора и да не си е задавал въпроса защо някои групи успяват да постигнат повече от простата сума на уменията на единичните индивиди в тях, а в други групи това не работи. В авиацията успешната екипност може да е жизненоважна за оцеляване и се отделя голямо внимание на това как да изградим ефективно работещи групи.

В началото на авиацията се смята, че успешният екипаж включва най-вече опитния и знаещ капитан, строги йерархии и високи изисквания относно индивидуалните умения. След редица катастрофи през седемдесетте години, най-често причинени от именно тези опитни капитани с хиляди летателни часове зад гърба си, започва генерално преосмисляне на човешкия фактор. Става ясно, че сложната и рискова среда изисква добре организирана екипна работа. Освен това не може само един човек да носи цялата отговорност. Работата в пилотските кабини се променя фундаментално. В днешно време преобладават ниски йерархии, споделени отговорности, съвместно взети решения, изключителна екипност, липса на наказания при грешки, ясни общи цели и изцяло нова култура.

В нашата индустрия има три специфики, които изискват внимание. 1. Наличното време за сплотяване на екипажа е в рамките на минути. Екипажите в повечето случаи, поне в големите авиокомпании, не се познават преди полет. 2. Въпреки че авиацията е най-безопасният вариант за превоз, съществуват различни рискове с частично пагубни последствия. 3. Средата е предизвикателна, високо комплексна и доста динамична, което означава, че никой не може да се справи сам без уменията и подкрепата на другите членове на екипажа.

Изграждане на доверие

Разполагам само с около 7 минути при т.нар. брифинг преди полет, за да спечеля доверието на моя екипаж и да създам правилната атмосфера за работа. В други индустрии това може да отнеме години. В първите 1–2 минути на брифинга се опитвам да изградя т.нар. психологическа безопасност – среда, в която колегите осъзнават ние сме заедно в тази ситуация, ние сме свързани, ние имаме общи цели и общо бъдеще, тук е безопасно (да се работи“. Като говоря за „безопасно“, нямам предвид летателния аспект, а място, на което си струва да дадеш всичко от себе си и се чувстваш уважаван, ценен и свързан с другите.

Как постигам това­? Използвам редица съвсем малки жестове, чрез които показвам на моите колеги уважението си към тях и колко важни са те за мен и за нашата обща цел. Задължително се ръкувам с всеки, като отделям повече от само една секунда, за да го погледна в очите и поздравя. Преди да започна, питам дали има нещо, което ги притеснява или тревожи и трябва да обсъдим. Обръщам внимание на навременната комуникация и че държа постоянно да споделяме какво се случва на борда.

При анализи след авиоинциденти на „черната кутия“ (която между другото е червена, се вижда как всички катастрофирали екипажи имат нещо общо и това е неефективната комуникация.

Подчертавам как всеки един от екипажа е еднакво важен за успеха на всички ни и че аз като капитан силно се нуждая от помощта на моите колеги, особено в извънредни ситуации, защото средата, в която работим, е сложна и динамична. Напомням, че никой не може да знае и да може всичко и че затова няма тъпи въпроси или идеи. Така се опитвам да намаля страха и притесненията на екипа и да увелича неговата активност. Признавам, че изискванията са ми високи, но и изразявам увереност, че с взаимна подкрепа ще се справим добре с поверените ни задачи.

Може би ще се учудите, ако ви разкажа, че в тези жизненоважни 7 минути аз винаги споделям за допусната във времето моя грешка или отбелязвам, че не съм всезнаещ. Така показвам, че дори капитан с 20 години опит все някога греши и се нуждае от подкрепата на екипа. Резултатът на това откровение винаги е добронамерена работна атмосфера и висока психологическа безопасност. Така колегите също са склонни да споделят. Най-интересното обаче, между другото, доказано в редица психологически изследвания и примери от други индустрии, е, че доверието в екипа мигновено се покачва. Уязвимостта води до доверие, а не обратното.

Ролята на въпросите

На копилотите обръщам специално внимание в отделен брифинг преди полет. Тук също първо подчертавам колко важна е неговата/нейната функция на борда, защото първите офицери, както е формално правилното наименование, са единствените и последните, които могат да спасят самолета, ако аз пропусна нещо или не съм в състояние да летя. След това им казвам, че в някакъв момент през следващите съвместни полети аз със сигурност ще допусна грешка (чиста статистика, като не говорим задължително за фатални пропуски) без значение колко хиляди часове опит имам, и ги насърчавам да бъдат винаги будни и асертивни и да си казваме, когато имаме чувството, че другият прави нещо странно. В предизвикателни ситуации първо питам копилотите за техното мнение, преди да изразя моето. Това ми дава възможност да събера нужната информация за една обективна преценка на ситуацията, без да влияя на другите.

Воденето на екипи чрез задаване на въпроси се е превърнало в мой постоянно използван стил на работа. Най-доброто е, че моите колеги се чувстват като активни участници във вземането на решения, което още повече ги мотивира и ни сплотява.

Автентично лидерство

В работа на борда по-късно е нужно аз наистина да се държа така, както съм описал в брифинга – лидерството да бъде автентично. За да гарантираме, че се движим в правилната посока, след всеки полет или най-късно към края на деня провеждаме т.нар. дибрифинг (от debriefing – англ., анализ след дадено събитие). В него съвместно обсъждаме какво върви добре до момента и какво може да променим в действията си. С други думи, тук се намираме и там искаме да отидем. Тази проста техника сплотява и мотивира, като напомня за общата ни цел.

Марио Бакалов е пилот, който от 2014 г. управлява най-големия пътнически самолет в света Airbus A-380. Той е и мотивационен лектор. През последните години Бакалов се ангажира в различни проекти, участва в събития от социалния и бизнес живота на България. Бакалов е добре познато лице в социални медии и в телевизионни реклами.