Вече 17 години продължавате да поставяте рекорди и вече имате сред постиженията си и „Тройната корона“ в плуването в открити води, при това със световен рекорд за сборно време. Какво ви кара да продължавате и да не се отказвате?

След като сложих край на кариерата си в професионалния спорт през 2013 г., знаех, че това не означава край на предизвикателствата пред мен. Още към онзи момент „Тройната корона“ беше в полезрението ми. Винаги съм искал да я постигна, още повече че вече бях направил две от състезанията в нея – Ламанша и плуването около остров Манхатън, Ню Йорк. За съжаление, все не ми стигаше време или все не можех да намеря мотивация за канал Каталина. Когато съм направил нещо наполовина обаче или когато съм захванал нещо, никога не съм го оставял недовършено.

Точно поради тази причина знаех, че ще дойде моментът, в който ще направя „Тройната корона“, ще направя и плуванията от Oceans seven – най-трудните седем протока в света. Така че силата и желанието са били в мен и са все още в мен. Просто съм изчаквал да дойде правилният момент.

Ако човек иска да е успешен дали в бизнеса, дали в професията си, дали в спорта, трябва да се научи да преминава дълги разстояния. Какво е най-важното, което съблюдавате при маратонското плуване, при изминаването на дълги разстояния?

В маратонското плуване, както и в много други неща, най-важна е предварителната подготовка, събирането на максимална информация за това, което предстои. Разбира се, опитът и знанията, уменията, които си натрупал през годините, също имат голямо значение. По време на самото състезание вече е прекалено късно да съблюдаваш. Ако не си го направил преди това – да намериш добро метеорологично време, добри течения, добро съотношение на приливи, отливи, странични течения, по време на самото плуване вече ще е твърде късно. Изисква се сериозна подготовка преди това. Не трябва да оставяш нищо на случайността. Трябва да си свършил всичко, което зависи от теб, преди да поемеш по дългия път. Всъщност подготовката е основна част от него.

През последните години на бизнеса му се налага да работи в много бързо променяща се среда. Вие самият плувате в много различни условия, и то не само по отношение на водата. Плували сте в топли, в студени води, при силни насрещни течения. Как се адаптирате към променящите се условия?

За да успяваш, трябва да си адаптивен към заобикалящата среда, защото ти си част от нея, а не тя от теб. Трябва да осъзнаваш, че средата – дали място или общност, са фактор, с който трябва да се съобразяваш, а какво да говорим за света. Мисия на всеки отговорен човек е да се опитва да бъде достатъчно добър, за да променя заобикалящата го среда. Ако има сили, да прави стъпки за добро и на световно ниво. Но при всички случаи трябва да е готов за предизвикателствата и промените в средата.

Аз също мисля, че дългите години, опитът в тези условия са ми помогнали по един или по друг начин да се адаптирам в живота след плуването, след професионалната кариера. Тези трудни условия, които постоянно се променят, дават възможност на човек, който участва в такива предизвикателни плувания, по-лесно да се адаптира към промените.

Има уроци от живота, примери за адаптивност, които не може да научиш на теория – за да успееш, трябва да намериш пътя, по който да преминеш успешно. Давам елементарен пример – макар да съм учил магистратура и по-късно докторантура по спортен мениджмънт в НСА, нямаше как някой да пророкува и да преподава как да се справяме при пандемия от коронавирус, която направи такива резки промени в средата. В онзи момент всеки един от нас трябваше да направи така, че да успее да премине през връхлетелите ни трудности. Както всички видяхме, едни хора успяха, други – не успяха да се справят. Защо? Защото всеки сам определя мотивацията и пътя си. За успеха или неуспеха ни няма да е виновна средата, а самите ние. Затова всеки трябва да направи своите изводи. Ако отново се върна към онзи момент с пандемията като пример за рязко променяща се среда – много хора загубиха от онази обстановка, други спечелиха. Но най-важното – независимо дали си спечелил, или си загубил в независещи от теб външни условия, е важно да успееш да извлечеш поуки и да продължиш напред.

Така че трудните условия, в които човек вирее, успяват в дадени ситуации да му помогнат да преодолее по-лесно препятствията, които се изпречват на пътя му.

Бяхте служебен министър на спорта в правителството на Марин Райков. Според вас, за да е добър един министър, върху какво трябва да се фокусира днес?

Това е много комплексен въпрос. За да бъде добър един министър, трябва да има подкрепата на гилдията, сигурно трябва да има подкрепата на премиера, трябва да има подкрепата на финансовия министър, трябва да има добър екип.

Много са нещата, които определят дали даден министър е добър. Ако вие ми кажете кой за вас е добър министър, сигурно ще можем да анализираме средата около него, хората около него и ще разберем какво е необходимо. Аз бях на тази позиция прекалено кратко време, за да направя такова генерално обобщение.

Докъде се простират талантът на спортиста, неговите лични способности и какво влияние оказва професионалната подкрепа от екипа?

Талантът обикновено се забелязва от треньорите още в ранна детска възраст, когато децата започват да посещават тренировки. Когато едно дете е талантливо, с малко усилие и с малко напрежение от негова страна постига високи резултати. Наблюдавали сме обаче и случаи, при които много талантливи деца с времето стават доста мързеливи, защото свикват с малко усилие да постигат цели в живота или в спорта. Бързо губят интерес, защото нещата им се получават лесно. Тези обаче, които разберат, че трябва да полагат повече труд, че трябва да бъдат по-старателни, остават по-дълго време на сцената. Успеем ли да направим съвкупност от талантлив и работлив човек, тогава несъмнено той ще бъде шампион и успешен човек – в спорта и в живота.

Държавата дължи ли нещо на децата в спорта и каква подкрепа е необходима за развитието им?

Бих казал, че това, което аз съм постигнал в спорта, го дължа единствено и основно на държавата. През 2024 г. със сигурност децата изпитват дефицит на много неща, свързани със спортна база и възможности за ученически спорт, на фона на това, което сме имали ние.

Ученическият спорт е началото на всяка спортна кариера. Преди много треньори ходеха в училищата и си избираха тези деца, които имат подходящ ръст, тегло и двигателна култура за съответния спорт. В момента това почти не се наблюдава. Така че държавата със сигурност може да помогне в определена степен, но това няма да стане с магическа пръчка от днес за утре.

Какво най-много му липсва на българския спорт и кои са най-силните му черти?

На българския спорт най-много му липсва материална база. Липсва му по-голяма видимост на спортистите. Те са гордостта на една нация, здравето на една нация, а в един момент се получава така, че се отделят изключително недостатъчни средства за тяхното развитие. Мисля, че това е несправедливо. Спортът може да накара хората да се обединят, да излязат и да се радват по улиците, както беше заради златното ни футболно поколение през 1994 г. Мисля, че трябва да имаме нов, съвременен национален стадион. Трябва да имаме стадион, който да бъде, разбира се, и за лека атлетика. Трябва да имаме модерни плувни комплекси с условия да се практикуват всички плувни спортове от най-ранна детска възраст – водна топка, скокове във вода, артистично плуване. Трябва да имаме зали за гимнастика – спорт, който също се практикува от най-ранна детска възраст.

Как оценявате присъствието си в техническия комитет за плуване на Олимпийските игри в Париж? Вие сте първият българин, който отива на Олимпийски игри в тази роля. И какво е мястото на спортната дипломация в този контекст?

Техническият комитет се състои от хора от различни държави, които са в него заради приноса, който всеки има към плувния спорт, и подкрепата на собствената му държава, в случая – федерация. Аз съм получил подкрепа от Българската федерация по плуване и от Международната федерация. За мен е огромна чест да бъда част от екипа, който ще бъде на Олимпийските игри.

Когато се класираш за Олимпийски игри като спортист – това се дължи на теб и на твоя екип. Когато обаче си част от техническия комитет – това се дължи и на други хора, които са оценили приноса ти към развитието на съответния спорт. Тази оценка обаче отново приемам като голяма гордост за мен и за България.

Как си поставяте целите, които искате да покорите? Година за година или от началото знаете къде искате да стигнете?

Апетитът идва с яденето. Когато започнах да плувам маратони, от самото начало исках един ден да спечеля Световната купа. Така една година завърших осми, след това втори, трети и чак на четвъртата година успях да стана носител на Световната купа през 2001 г. Винаги целите са идвали, след като разбера, че мога да го направя, и съм бил наясно, че ще трябва да положа много повече усилия от тези, които съм полагал до момента.

Когато човек научи нещо ново и си помисли, че може да го постигне, естествено, може да си го постави за цел, да прецени дали може да отдели нужното време, сили и внимание, за да се посвети на подготовката. Не мога да кажа година за година или от днес за 10 години напред. Просто животът е динамичен. Както започнах в началото, понякога се налага за определен период от време човек да спре за малко, за да се върне с нови сили. Въпреки че с възрастта нещата се случват много по-трудно.

Кариерата на един спортист наподобява стартъп – изисква се целеустременост, усилия, вяра. Спомняте ли си първия си плувен маратон? Имало ли е моменти, в които сте искали да се занимавате с нещо по-малко изтощително?

Помня първия си плувен маратон. Беше през август 1993 г. в Охрид, Северна Македония. Именно той ме накара да преосмисля и променя кариерата си. Същата тази година завърших в първата тройка на Европейското първенство за юноши в Истанбул. Тогава прецених, без да съм разбирал много, че плувните маратони имат бъдеще. И още след онзи момент съм вярвал, че един ден тази дисциплина ще достигне до по-големи висоти, а именно до Олимпийските игри. Вярвам, че съм направил добър избор.

Не сте мислили да се откажете?

Не, в никакъв случай не съм мислил да се откажа.

Много често най-пагубните и най-вдъхновяващите моменти в бизнеса са плод на емоционални решения, както, предполагам, е и в спорта. Научили ли сте се да дозирате емоцията си?

Не. Вярвам, че имам много силна интуиция и когато съм се осланял на нея, не съм се подвеждал. Колкото пъти съм решавал да не се доверя на първоначалното си усещане, толкова пъти съм грешал.

Човек трябва да вярва в това, което усеща, и да носи отговорност за това, което прави. Мисля, че е правилно и добро сравнението на стартъпите със спортната кариера. В развитието си и двете претърпяват много промени, може да има много неизвестни.

Кога един спортист осъзнава, че трябва да спре да се състезава професионално?

Това се случва или когато започва да усеща, че тялото му вече изнемогва, което става причина за много травми и контузии, или когато започне да губи от конкуренти, от които не е губил. Или когато просто усеща, че спортът, който практикува, не му носи удовлетворение, не му носи наслада.

Или просто не може да се реализира в това, което прави. Има много по-добри от него и не вижда нуждата да поддържа това високо професионално ниво.

Маратонското плуване продължава ли да ви носи наслада?

Маратонското плуване може би е спортът, който ми е дал почти всичко в този живот. Със сигурност по време на плуване ми е тежко, трудно, но стискам зъби и продължавам. Ако има друг начин, може би щях да го избера, но няма.

Насладата я има и днес. Сега трябва да плувам, за да направя Oceans Seven. Разбира се, има трудности, има перипетии, има много болка, има много лишения, но това е начинът. Тоест нямаше да бъдат най-трудните седем плувни маратона в открити води, ако бяха леснодостъпни. Но и в големите предизвикателства се крие наслада.

Какво следва след плуването? Мислили ли сте?

Целият ми живот досега е свързан с плуването. Не знам какво ще следва. Сигурно ще си плувам за здраве, докато мога да се движа. Може би няма да се състезавам след година, година и половина, но ще плувам, докато мога. Плуването е прекрасен спорт, който може да се практикува от една до сто и една години.

Голяма част от хората спортуват, за да намалят стреса и да се заредят. Вие какво правите, за да презаредите?

Обикновено спортистите отделят време за пълноценна почивка, възстановяване, рехабилитация. Някои обичат минерални бани, лековита вода, физиотерапия и с нови сили се връщат обратно на спортната площадка. В професионалния спорт няма време за дълго презареждане, защото конкурентите са презаредили и тренират, напредват. Така че – ако искаш да бъдеш конкурентоспособен, трябва да презареждаш бързо.

Петър Стойчев е български плувец и министър на физическото възпитание и спорта в служебното правителство на Марин Райков (2013 г.)

Носител е на световната купа по плувен маратон 11 поредни години – от 2001 до 2011 г. През 2011 г. става и световен шампион по плуване на 25 км в открити води в Шанхай. През 2007 г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ламанш – под 7 часа. Избран е за най-добър плувец в света в най-мащабното гласуване на Световната асоциация по плуване в открити води за 2009 г. През тази година той спечели и „Тройната корона“ в плуването в открити води с общо време от 22 часа 8 минути 46 секунди, като подобри световния рекорд с 2 часа 29 минути. Най-дългото разстояние, което е изминал в открити води, е 88 км, а най-продължителното му плуване е 18:53 часа.

Петър Стойчев е единственият българин в Международната зала на плувната слава (САЩ).