Господин Уест, кой се страхува от роботите и изкуствения интелект и кой вече печели от внедряването им?

По-нискоквалифицираните работници и служители се тревожат, че ще загубят работните си места вследствие на все по-агресивното навлизане на роботите и изкуствения интелект. Автоматизацията напредва в редица сектори, включително в производството, финансите и търговията на дребно. Хората, които изпълняват рутинни задачи и имат административни функции, все по-често виждат как тяхната работа се възлага на софтуер за постигане на по-висока производителност и за автоматизиране на редица процеси – тенденция, която застрашава работните им места. А когато през следващите няколко години алгоритмите напреднат, изкуственият интелект ще навлезе и в редица висококвалифицирани професии. Рентгенолози, счетоводители и мениджъри на средно равнище ще пострадат от навлизането на софтуер, който може да върши работата им почти толкова добре, колкото самите тях. През следващите години този процес ще се ускори, което ще промени съдбата на много хора от различни социални прослойки. Компаниите, които заложат на тези промени, ще подобрят и рентабилността, и крайните си резултати.

Откъде да очакваме големи пробиви и иновации в близко бъдеще – от хората или от изкуствения интелект?

Големият пробив ще дойде, когато изкуственият интелект започне да работи съвместно с хората с цел увеличаване на производителността. Да, някои работни места вече няма да съществуват, но и много ще претърпят сериозна трансформация в резултат от обединението на възможностите на човешкия и изкуствения интелект. Бизнесът ще използва алгоритми за изпълнение на основни административни функции. Анализът на данни ще се използва за оценка на представянето на работещите, като по този начин ще се наложи да се съкратят надзорните органи, чиято задача е да гарантират, че хората вършат работата си. Тъй като много служители вършат работата си през компютри и на цифрови платформи, ще разполагаме с подробни данни за това как се представя всеки служител и кой допринася най-много за резултатите на организацията.

Каква е връзката между технологичния прогрес и човешката идентичност? Как технологията променя начина, по който се възприемаме като индивидуалности?

В продължение на години технологиите се възприемаха като положителен фактор в развитието на човечеството, който ще обогати човешките способности и ще стимулира цялостния прогрес. Хората обаче вече не са толкова заслепени от технологиите и вече не вярват, че те са естествен стимул за прогреса. Мнозина се притесняват, че технологиите застрашават творческата ни енергия, връзките между хората и цялостния просперитет на човечеството. Ако технологиите заличават работни места и крадат интелектуална собственост, хората ще спрат да ги асоциират с идентичността си и с идеята за прогрес.

Как да намерим смисъл и удовлетворение в работата си в епохата на изкуствения интелект?

Идеалният сценарий би бил технологиите да подобрят ефективността и производителността на бизнеса и да ни освободят от скучните, монотонни или рискови задължения. Мнозина биха имали повече свободно време, за да се занимават например с музика, изкуство, култура, спорт или други подобни дейности. Балансът между професионалния и личния живот би се подобрил, когато човек открие смисъл извън работата си. Всъщност съвсем отскоро човекът се самоопределя – като самооценка, удовлетворение и идентичност – чрез работата си. През по-голямата част от човешката история работата не е била определящата за живота на хората и в бъдеще може и да се върнем към онова самосъзнание, което се определя от интересите ни, а не от това какво вършим.

Как можем да осигурим отговорно използване на новите технологии?

Имаме нужда от нови политики, които да гарантират отговорното използване на технологиите. Те трябва да предвидят защита на поверителността, киберсигурност, ограничаване на пристрастията, които са свързани с действията на алгоритмите и повишаване на безопасността на човека като важен принцип за технологичните иновации. В продължение на десетилетия разчитахме на технологичните компании да ни предлагат решения и им позволихме да имат превес при определянето на приоритети и отговорности. Този период обаче вече е в миналото, а днес се нуждаем от новa формула, в която защитата на обществото е най-важният фактор.

Как технологиите променят нашето разбиране за истината и информацията?

Имаме нужда от дигитални програми за обучение, които да помагат на хората да оценяват информацията и да различават истината от лъжата. Наблюдава се драматичен ръст на дезинформацията, улеснена от новите технологии, които помагат за създаване и разпространение на фалшиво съдържание, включително под формата на видео и аудио материали. Фалшивата информация изглежда толкова автентична, че е трудно да разграничим фалшификата от реалния обект или събитие. Трябва да противостоим на движението към свят на постистината. Фактите все още имат значение и трябва да се отнасяме критично към онова, което виждаме и четем онлайн.

Бихте ли описали „дигиталния гражданин“ през 2030 г.? Каква ще бъде неговата/нейната представа за правилно и грешно, добро и лошо?

Искаме да съхраним основните човешки ценности и в дигиталния свят. Не бива гражданските и човешките ни права да са различни в дигиталния спрямо реалния човешки свят. Трябва да пренесем общочовешките ценности в дигиталното пространство, ако искаме да ги съхраним. Искаме технологиите да зачитат основните ценности, като запазят разбирането за това какво означава да си човек. Не бива да разчитаме на различни дефиниции за правилно или грешно в цифровото пространство. Това би било огромна крачка назад за човечеството.

Правителствата или частните компании ще са в по-силна позиция при упражняването на контрол и влияние?

Частните компании са в много по-силна позиция да определят какво да е нашето технологично бъдеще. Те вземат повечето важни решения като например какви продукти и услуги да ни бъдат предложени. Трябва да запазим този тренд на стимулиране на технологичните иновации, като същевременно съхраним чисто човешките ценности и гарантираме функционалността на бариерите пред нарушаването им. В бъдеще ще се нуждаем от комбиниран режим на публичен и частен контрол с нови правила и разпоредби, за да сме сигурни, че технологиите зачитат поверителността, сигурността и безопасността на хората.

Даръл М. Уест е вицепрезидент и старши сътрудник по управление в института „Брукингс“, Вашингтон, САЩ. Ръководител е на катедрата по изследване на управлението, която носи името на Дъглас Дилън. Професор е по политически науки и публична политика и директор на Центъра за обществена политика „Таубман“ към университета „Браун“. В момента се занимава с изследвания в(ърху американската политика, технологичната политика и изкуствения интелект. Автор е на 25 книги, сред които са „Повратна точка: политики в епохата на изкуствения интелект“, „Разделена политика, разделена нация: хиперконфликтът в епохата на Тръмп“, „Бъдещето на работните места: роботи, изкуствен интелект и автоматизация“, „Мегапромяна: икономически срив, политически катаклизми и социални борби през XXI век“, „Милиардерите: поглед към върха“, „Следващата вълна: използване на цифрови технологии за стимулиране на социалните и политическите иновации“ и др. Книгите му са преведени на китайски, японски и корейски. Канен гост-лектор от различни институции по целия свят.