Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Жената е

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 4 / 4

Да застанеш безусловно зад кауза

„Ние“ е начин на мислене, начин на живот с мисъл и за нас, и за другия, базиран на емпатия, толерантност и обществена ангажираност

Автор:

Николета Илиева

Снимки:

Фондация Даная

Да застанеш безусловно зад кауза

„Ние“ е начин на мислене, начин на живот с мисъл и за нас, и за другия, базиран на емпатия, толерантност и обществена ангажираност

Да застанеш безусловно зад кауза
quotes

Спомняте ли си филма „Три билборда извън града“? В случай че не си – той разказва историята на Милдред Хейс (Франсис Макдорманд, спечелила „Оскар“ за ролята си) – жена на средна възраст, чиято дъщеря е изнасилена и убита, а полицията не успява да разреши случая. Отчаяно търсеща правосъдие, Хейс плаща за облепянето на три стари билборда накрая на града ѝ с провокативни послания, насочени към уважавания шериф Бил Уилоуби (Уди Харелсън). Трудно е да се каже нещо за филма, което да избяга от клишетата на „шедьовър“, „блестящ“, „проникновен“ и пр. Истината е, че лентата е точно такава. Всъщност тя е от онези, които приковават вниманието, „стискат“ човек за гърлото и не му дават мира дълго след това. През това лято София също осъмна с няколко билборда със задушаващо послание. „Ако имахме истинска детска болница, Даная може би щеше да е още тук“, казваха те. А зад тях стои Ани Стоянова – майка на 15-годишната Даная, която изгуби битката за живота си, но стана донор и даде шанс за живот на няколко човека.

Месеци след случилото се Ани няма обяснение защо дъщеря ѝ е трябвало да си отиде, въпреки че описва себе си като човек, който търси смисъла във всичко и успява да създаде свой, ако такъв привидно липсва. След трагедията обаче тя осъзнава, че „трябва да направи избор – да потъне в огромната дупка, отворила се под краката ѝ, или да излезе сама от нея“. Така разбира, че болката не намалява, а за да оцелееш, трябва да станеш по-голям от нея. И става – чрез създаването на фондация „Даная“ – нейното обещание, че винаги ще се опитва да прави този свят по-поносим и ще направи всичко по силите си да не допусне друга „Даная“.

История за каузите, които се бавят

Една от основните цели, които фондация „Даная“ си поставя, е създаването на Национална детска болница. „Чакаме я 40 години, изгубихме много детски животи, които можеха да бъдат спасени. Нямаме нито повече време, нито повече деца за губене“, посочва Ани. Тя добавя, че проектът значително се бави. „Създаде се Обществен съвет, от който и аз бях част и който трябваше да наблюдава и подпомага процеса, но работата там е мудна и трудна. Имах други очаквания и затова го напуснах. Мисля, че като част от фондация „Даная“ мога да бъда по-полезна извън него“, разказва тя.

Преди броени дни Ани и членове на фондацията се връщат от Румъния, където виждат как работи една модерна детска болница, в която компромиси не се допускат. „Посещението ни там ни обнадежди и мотивира. Щом там е възможно, значи и ние можем“, казва Стоянова. Болницата в Букурещ е построена изцяло с дарения. Това, което прави впечатление на Ани, е, че в нея е помислено за най-малкия детайл, така че децата да се чувстват спокойни и сигурни – имат дори киносалон, стая за скачане, градина, която, макар и да е на закрито, мирише на гора. „Това, което видяхме, не може да се разкаже, трябва да се види. Болница, направена с любов и за децата, и за родителите. Болница, която „знае“, че родителите играят важна роля в процеса на лечение. Болница, която се грижи както за тялото, така и за ума и душата на пациентите и техните близки“, казва Стоянова.

Според нея обаче у нас обществото не вярва, че държавата ще построи такава болница. Част от проблема е в липсата на приемственост между правителствата и министрите. „Националната детска болница е подложена на саботаж на различни фронтове. Вече има избран терен, но тепърва предстои да му се направи оценка. Всеки момент очакваме и анализ на нуждите, който също не е ясно на какви данни ще стъпи“, посочва Стоянова.

Друга цел на фондация „Даная“ е свързана с преодоляване на проблемите в образователния сектор. Първата стъпка е да се създадат условия за диалог с родителите и децата, тъй като в момента те не са представени в образователната система и институциите не разбират добре техните потребности. Нужна е и политическа воля за дългосрочни промени.

Когато проблемите мотивират

Ани и фондация „Даная“ са създали първия в България център за подкрепа на деца пациенти, ученици и техните родители. „В него предоставяме социална, психологическа и юридическа подкрепа. Работим по отделни случаи на деца пациенти със сериозни трудности в процеса на лечение и установихме, че повечето проблеми са общи независимо от диагнозата и че да помагаме на отделни деца съвсем не е достатъчно. Нужни са системни промени, качествена здравна реформа и адекватни детски политики… Грижата за децата трябва да е национален приоритет“, коментира тя.

„Ние знаем, че да промениш статуквото, не е бягане на късо разстояние, а маратон. За да пробягаме този маратон, се нуждаем от огромна подкрепа, доверие и обществена ангажираност.“

Ангажиментът към социални каузи, разбира се, е емоционално предизвикателство. Едно от нещата, които натъжават Ани, е липсата на грижа за родителите на тежкоболните деца, защото цялата отговорност е оставена в техните ръце, без у нас да има работещи стандарти, мултидисциплинарна грижа, комуникация между болниците. „В последните месеци се нагледах на рухнали родители, които не са в състояние да вземат решения, уплашени, ужасени, без никаква подкрепа… Всичко е въпрос на преценка и решения на родителите. От тях се очаква да са като енциклопедии, да знаят къде да отидат при различните симптоми, състояния или степен на спешност. Обикалят София с деца на ръце в търсене на помощ и това се смята за нормално“, казва Ани. Тя отбелязва, че в провинцията нещата са дори още по-тежки – достъп до детско здравеопазване на места често дори изцяло липсва. „От ключово значение е проблемите да се дефинират точно, защото, ако искаме да помагаме, трябва да знаем как, а не да копаем кладенци в пустинята“, смята Стоянова.

На въпрос как успява да остане фокусирана върху поставените цели, без да се обезверява и отчайва от предизвикателствата по пътя, Ани отговаря, че тя и останалите дами от фондацията се амбицират от проблемите. „Ужасно трудно е, има моменти на отчаяние, често плачем от безсилие, чудим се дали обществото всъщност знае какво се случва… Здравеопазването и образованието са в основата на благосъстоянието на обществото и ние няма да се откажем, защото качеството на живот на децата ни зависи в най-голяма степен от състоянието на тези две системи“, обещава тя.

Да дадеш частица от себе си

Стоянова вярва, че всеки човек носи искрата в себе си, която да го „запали“ и мотивира да подкрепи безусловно дадена кауза – достатъчно е да погледнем децата, за да я открием.

„Не е нужно моята искра да е и твоя, нека всеки открие своята. Аз, фондация „Даная“ или вие не можем да осъществим мащабна промяна поотделно, но можем да го постигнем, ако действаме задружно.“

„Ние“ е начин на мислене, начин на живот с мисъл и за нас, и за другия, базиран на емпатия, толерантност и обществена ангажираност.

Ани смята, че можем и трябва да говорим за формирането на зряла обществена реакция към социалните каузи у нас – дори сме закъснели. „Промяната в убежденията на хората е много трудна задача и минава през различни етапи. В момента ние сме на етап липса на доверие и разединение… Важно е да показваме добрите примери, защото доброто ражда добро, както се вижда от вълната на подкрепа, която всекидневно залива екипа на фондация „Даная“, казва Стоянова.

Самата тя винаги е била съпричастна към проблемите на децата и е помагала както в каузи, така и в много персонални случаи. По-широката ѝ и пряка ангажираност идва, след като Даная губи живота си. „Много съжалявам, че трябваше да се сблъскам челно с детското здравеопазване, за да разбера колко големи са проблемите в него. Когато попаднеш в тази система и видиш пукнатините, липсите и ужаса от първия ред, осъзнаваш, че е прекалено късно да промениш каквото и да било“, споделя Ани.

На финала на нашия разговор Ани има какво да каже на жените, които искат да станат част от социална кауза и да имат по-голяма роля в нея или обмислят да развиват своя, но се колебаят. „Всяка голяма промяна започва с една малка стъпка. Може би светът се нуждае тъкмо от вашите идеи. Единствено ние можем да подобрим живота си. Ако те е страх да не сгрешиш, не можеш да носиш промяна. Затова бъдете смели, търсете своя смисъл, намерете своята причина да действате и действайте“, призовава Ани.

Отдавна знаем, че жените имат много лица и се справят ежедневно със задълженията си в няколко роли. В отделен проект наскоро разговаряхме с вдъхновяващи дами и неслучайно думата „баланс“ присъстваше в почти всеки един от разговорите. Тези умения безспорно са повод за адмирации и лична гордост. Като говорим за тях, не можем да пренебрегнем ролята на жените в социалните каузи. Налице са безброй примери за силни жени в историята, открили своя смисъл, подели и довели докрай проекти, които са изглеждали немислими за времето си или за готовността на обществото. Най-обнадеждаващото е, че има такива жени и днес (а те не са никак малко) и Ани е вдъхновяващ пример за това. Тя показва нагледно как човек може да превърне болката в сила. Самата тя вярва, че всяка жена може да се превърне в следващата Ани. За да няма следваща Даная.