Кога не трябва да се доверявате на интуицията

Почти всички вярват, че опитът е страхотен, а според някои дори незаменим актив. Понякога това е вярно. Но знанието също може да ни подведе, когато не виждаме, че това, което е работило преди, не е валидно за настоящата ситуация.

От друга страна, опитът и знанията ни позволяват да разпознаваме различни модели, така че да неща, които другите не успяват да откроят от заобикалящия ги шум. Понякога хората наричат това „инстинкт“ или „интуиция“.

Това кара някои да опитват да имитират по-мъдри и знаещи хора, без да разполагат с нужните познанията и опит, които биха могли да ги предупредят за съществените разлики в ситуацията. Ако не виждаме нюансите, може да действаме прибързано, разчитайки на интуицията си, когато стратегическото мислене е по-добрият вариант.

Ето три често срещани сценария, които изискват съзнателни, а не интуитивни решения – моменти, когато ни е от полза да пренебрегнем инстинкта си и вместо това да разчитаме на съзнателно, стратегическо мислене.

Когато има промяна в контекста

Може да изглежда очевидно, че случващите се промени трябва да бъдат разбрани и взети предвид в процеса на вземане на решение. Ние обаче често минимизираме вероятността промяната да ни засегне или пък си представяме по-лоши сценарии, които е малко вероятно да се превърнат в реалност.

Сливанията, придобиванията и преструктурирането са добър пример. Дори когато лидерите обещават, че „нищо няма да се промени“, разумно е да вземете под внимание промяната и да избягвате да действате въз основа на сляп оптимизъм или пресилен страх.

Вместо това е по-полезно да обмислите как бъдещето на компанията вероятно ще се различава и как можете да играете роля в нейния успех. Задаването на три въпроса ще ви помогне да ръководите кариерата си по правилния начин, независимо къде работите.

• С какво се справям отлично? (назоваването на три или четири неща е по-полезно, отколкото фокусирането върху някаква „суперсила“)
• От нещата, в които съм страхотен, кое наистина обичам да правя?
• Как нещата, в които съм страхотен и обичам да правя, ме правят ценен в работата?

Когато тези въпроси не напускат ума ви, вие оставате в съзнателно вземане на решения и се научавате да избегнете инстинктивните реакции, които могат да ви поведат в погрешна посока по време на някаква сериозна промяна.

Когато рисковете са високи, видимостта е ниска

Този сценарий е това, което аз наричам „високи залози“. Решенията в този сценарий носят риск. Но не се страхувайте, има начин да намалите риска.

Има последствия за всяко лично решение, като например с кого да бъдем в близки отношения, какъв наем сме готови да плащаме и къде да работим. Те обаче идват и с първоначален прилив на енергия и оптимизъм, който може да бъде искрено приповдигащ настроението и да ни позволи да се насладим на фазата на размисъл за важно решение, дори ако залогът е доста висок.

За съжаление, този ентусиазъм често е краткотраен и може да причини замъглено виждане и изкривено мислене, каращо ни да вземаме решения, които по-късно разбираме, че е можело да бъдат по-добре обмислени. Грешки се случват, когато използваме инстинкта си, за да поемаме ангажименти.

Вместо да бързаме с предприемането на действия, които имат дългосрочни последици, трябва да използваме тръпката от идеята за нещо ново като възможност за наблюдение и анализ, покана за мечтание и деконструиране.

В началото може да изглежда като глупост, но деконструирането може да бъде изключително креативен процес, който води до по-задълбочено разбиране на това, което наистина искаме, както и на това какво сме готови да направим, за да го постигнем. Това също така е много по-добър начин да се използват първоначалните чувства на въодушевление, които съпътстват вземането на решения с високи залози.

По време на криза

Когато избухне криза, дори най-опитният лидер може да се страхува. Интуицията ни крещи да прекратим мисията, да избягаме или да прехвърлим проблема върху някой друг и никога да не поглеждаме назад. Инстинктът ни също може да ни накара да разтоварим емоциите си върху другите. Когато сме стресирани, изтощени и уплашени, може да потърсим съчувствие, като споделим с другите колко тежка всъщност е нашата ситуация.

Въпреки че е нормално да търсим облекчение, не можем да разчитаме на интуицията ни сама да ръководи нашите действия. Колкото и силен да е импулсът за действие, инстинкта ни могат да ни накарат да вземем решения, които само да изострят кризата. Подбудени от адреналина, може да имаме силно желание да „направим нещо“.

Но не е нужно да се вслушваме в сирената на нашите инстинкти. Вместо това можем да използваме интуицията като улика. В режим на съзнателно вземане на решения импулсите са информация, а не диктатори, които ни казват какво да вършим.

Един от начините да идентифицирате опции, които са пред вас, е да се запитате: „Какво бих посъветвал някой друг в тази ситуация?“. Като алтернатива, помислете какво сте виждали да правят други хора  при подобни обстоятелства.

………………

Констанс Дайрик за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев