Рамка за минимизиране на съжалението
През 1994 г., когато на Джеф Безос му хрумва идеята да създаде Amazon, той не е типичния предприемач от Силициевата долина, който наскоро е завършил образованието си, няма никакви пари и прави нещо в гаража на родителите си. По това време Безос вече има доходоносна кариера в сферата на финансите. Да се откажеш от този живот, за да започнеш да продаваш неща в интернет, и то през 1994, е било меко казано рискове, а по-откровено – граничещо с лудост начинание.
Как Безос е успял да изгради нужното самочувствие, за да поеме толкова голям риск? Процесът е обширно документиран в редица публикации и материали. Фокусът му е бил върху нещо, което той нарича „рамка за минимизиране на съжалението“. Но очевидно изборът не е бил свързан само с логиката, изисквала се е и дързост.
Само преди няколко дни на срещата на върха на New York Times DealBook, основателят на Amazon обясни как е намерил нужната смелост. Това е начин на мислене, подкрепен от науката и достъпен за всеки, който иска да разшири обхвата на своите амбиции.
Откъде идва увереността на Джеф Безос?
На сцената на събитието, интервюиращият Андрю Рос Соркин разказа, че е отразявал Amazon в ранните дни от стартирането на компанията като репортер. „Бизнесът губи огромни суми пари в продължение на повече от десетилетие. Всички мислеха, че Безос е луд", спомни си Соркин.
„Откъде мислите, че идва вашата увереност, за да създадете бизнес, който изисква такъв мащаб?“ попита той.
Безос този път не говори за вродения си апетит за риск (или дори за привилегията и подкрепата, които биха направили този залог по-малко рискован). Вместо това той представя по-общ поглед върху човешката природа.
„Мисля, че като цяло в човешката природа е да надценяваме риска и да подценяваме възможностите“, отговори Безос. „Рисковете вероятно не са толкова големи, колкото си представяте, а възможностите може да са по-големи, отколкото мислите“
Това, което изглежда като увереност, продължи той, е просто приложено знание за тази реалност. „Казвате, че това е увереност, но може би просто приемате, че това е човешко пристрастие и се опитвате да го компенсирате“, обясни Безос.
Това е подход, който той препоръчва на предприемачите (или всеки, който мечтае за големи неща). „Мисля, че предприемачите като цяло ще спечелят от опитите да се противопоставят на тази част от човешката природа“, категоричен той.
Науката също показва, че вероятно сте твърде предпазливи
Това е завладяващ поглед в съзнанието на един от най-успешните основатели на нашето време. Но прав ли е Безос? Дали хората като цяло „надценяват риска и подценяват възможностите?“ Предубедени ли сме да играем на сигурно и да се придържаме към статуквото? Редица проучвания сочат, че това не е някаква приумица на Безос, а научен факт.
Добър пример за това е прочуване на икономиста от Чикагския университет (и съавтор на „Freakonomics“) Стив Левит. Той и неговият екип са отправили онлайн призив към хора, които обмислят да направят голяма промяна в живота си. Може би са мислили да се преместят в друг град, да започнат бизнес или дори най-накрая да си направят татуировка.
Левит им е предложил начин да разсеят колебанията си. Неговият уебсайт е щял да реши вместо тях какво да правят с виртуално хвърляне на монети – при ези те правят промяната, а при тура се отказват от нея и се придържат към статуквото. Единственото нещо, което се е очаквало от участниците, е да докладват как са се развили нещата след това. Повече от 20 000 души са се съгласили да се възползват от нетрадиционно предложение.
Това звучи малко налудничаво, но резултатите всъщност бяха публикувани в рецензиран журнал и са показали доста интересни разкрития. Регистрирайки се след два месеца и отново след шест, участниците, които са направили промяна, са били значително по-щастливи от тези, които са се продължили да следват статуквото, установи Левит.
„Вярвам, че хората са твърде предпазливи, когато става въпрос за промяна“, коментира той тогава.
Можете да преодолеете естествената си склонност към предпазливост
Това изречение звучи много като нещо, което Джеф Безос може да каже.
В продължение на милиони години свръх бдителността към риска е помогнала на нашите предци да се предпазят от най-различни хищници. От еволюционна гледна точка има смисъл рискът да се надценява, а не да се подценява. Но тези дни не се крием зад храстите в саваната. Много от нас са на позиция, в която имаме достатъчно сигурност, за да можем да размишляваме върху това дали е нужно да продължаваме по същия път, или можем да си позволим да опитаме нещо ново.
Проучването на Левит и опита на Безос предполагат, че по-често ние не се възползваме от тази възможност. Нашето умствено изчисление на база формулата риска/наградата показва несигурни резултати. Виждаме твърде много опасности и пропускаме възможностите. Всичко обаче показва, че бъдем по-щастливи, ако поемаме повече рискове.
Добрата новина е, че ако сме наясно с това пристрастие, можем да вземем пример от Джеф Безос и активно да коригираме подхода си. Понякога това, което изглежда като изключителна смелост отвън, е просто разбирането, че хората са устроени да бъдат твърде предпазливи.
…………..
Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.