Трайна победа над синдрома на самозванеца

Синдромът на самозванеца е усещането, че тайно не сте достатъчно квалифицирани за позицията, която заемате. Това чувство всъщност е толкова често срещано, че някои експерти изчисляват, че около 80% от хората изпитват синдром на самозванец в даден момент от живота си.

Аз също попадам в тези редици. В началото на кариерата си кимах, докато колегите подхвърляха имена, съкращения и термини, които никога преди не бях чувалa. Тогава, в ранните си дни като мениджър, открих, че управлявам хора, които имат по-впечатляващи качества от мен. Някои от нещата, които ме накараха да се съмнявам в себе си, бяха лесни за коригиране и дори можеха да бъдат използвани като силни страни.

В тези ранни дни на кариера си обаче слушах внимателно, водех си бележки и проверявах нещата, които не разбирах. След това, когато придобих малко повече увереност, започнах да задавам въпроси, което е страхотна черта за журналист и е от полза за служителите във всяка индустрия, които искат да покажат, че са ангажирани.

Когато отидох на интервю за първата си работа за списание в Popular Photography, не знаех много за техническия аспект на фотографията. Но знаех как да задавам интелигентни въпроси - такива, които читателите биха могли да зададат; въпроси, които може да не хрумнат на по-опитни технически журналисти. Бях обаче придобила увереност в способността си да разбирам нещата с полагане на допълнителни усилия. Казах точно това на главния редактор и в крайна сметка получих работата.

Що се отнася до чувството, че не съм толкова компетентна, колкото моите колеги, има няколко неща, които ми помогнаха през годините:

Разбирането, че човек не е нужно да има всички отговори

Умните хора се обграждат с хора, които са по-умни от тях. Не можете да се учите от другите, ако имате всички отговори. Вашата работа като мениджър не е да бъдете най-умният човек в стаята, a da наемете интелигентни и можещи хора и да им дадете необходимите инструменти, за да успеят.

Списък с похвали

Това е изпитан съвет за кариера, който е полезен в различни ситуации. Имам документ на работния плот на компютъра си, озаглавен „Похвала“, където съм събрала хубавите неща, които читатели, слушатели на подкасти, колеги и мениджъри са казали за мен и работата ми. Ако имам лош ден или се съмнявам в себе си, чета неща като „Аз съм един от многото хора, които са били повлияни от вашата работа. Благодаря ви“. Това няма как да не ви вдъхнови и да ви накара да продължите напред.

Намаляване на съмнението в самите вас

В моменти на съмнение може да е полезно да си припомните, че според статистиката около 80% от хората са се чувствали по същия начин, включително изпълнителни директори и дори златни олимпийски медалисти. Преследването на амбициозни цели означава излизане от зоната на комфорт и преначертаване на границите, а това е нормално да ви кара да се чувствате неудобно на моменти. Да признаеш, че нямаш всички отговори, е сила, а не слабост. Да правите грешки (и да ги признавате) означава, че се учите и растете.

………………

Кейтлин Дейвис, водещ на подкаста „The New Way We Work“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев