Пагубният страх от успеха

Гуруто в предприемачеството Патрик Бет Дейвид разказа наскоро една изключително странна история, в която е трудно да се повярва.

Преди няколко години в неговия офис пристигнал тежък плик. Вътре имало тънък таблет, на който млада жена беше записала видео, в което представя кандидатурата си да стане негов стажант. По онова време този тип технология все още е била нова и целият офис бил потресен от формата на кандидатстване. Бет Дейвид незабавно изпратил отговор с покана до жената да работи с него. Той обаче така и не е получил обратна връзка.

Колко амбициозни предприемачи биха убили за възможността, която тази жена е държала в ръцете си? И все пак тя просто я е оставила да се изплъзне, като не е отговорила имейл, след като самата тя е изявила желание да работи в този офис.

Разбира се, може да има много разумни обяснения за това. Може би нейният имейл акаунт е бил хакнат. Може би семейството ѝ е било засегнато от неочаквани здравословни проблеми и дори смърт на близък. Може би е спечелила джакпот в лотарията  и е загубила интерес към бизнеса.

Но по-вероятното обяснение обаче се крие в думата „атичифобия“ – терминът, описващ постоянният страх от провал, който нарушава нормалния начин на живот на човек.

В своя бестселър „Да продаваш е човешко“ Дан Пинк обяснява, че всички сме в бизнеса с продажби. Много от нас продават продукти или услуги. Но всички ние продаваме нашите идеи, нашите философии и, в крайна сметка, себе си.

Дори и да не сте серийни предприемачи, най-вероятно сте запознати с неприятното чувство, което върви ръка за ръка с отхвърлянето на идеи и предложения. За повечето от нас очакването на това чувство поражда страх.

Обикновените смъртни като нас могат да намерят утеха в знанието, че най-успешните търговци също трябва да се закалят срещу призрака на отхвърлянето. Въпреки това, понякога този страх да чуете „не“ прикрива много по-коварен страх: страхът да чуете „да“.

Представете си, че сте войник в армията. Командващият ви офицер събира вашата единица и моли за доброволец, който да поеме много важна и изключително опасна мисия. Докато стоите замръзнали и обсъждате със себе си дали да отговорите или не на повикването, войникът до вас пристъпва напред.

Какво ще почувствате в този момент? Част от вас ще чувства разочарование, защото не сте се възползвали от този шанс и някой друг ще получи възможността да бъде герой. Но друга част от вас чувства облекчение. Сега не е нужно да избирате между това да изпъкнете със смелост и можете спокойно да останете анонимни сред останалите войници.

Дали рискът от понасяне на лична вреда надвишава възможността за постигане славно постижение? Може никога да не разберете.

В най-добрия случай страхът от провал може да ни парализира да степен на бездействие, така че да пропуснем възможности за постигане на потенциален успех. В най-лошия случай може да ни накара да саботираме собствените си усилия, така че в крайна сметка да изтръгнем поражението от челюстите на победата, защото не вярваме в собствените си способности..

Възможността носи със себе си отговорност. След като се ангажираме, трябва да спазим обещанието си и да постигнем желаните резултати, за да утвърдим или запази репутацията си, докато служим на онези, които ни се доверяват. Давайки воля на нашите съмнения и несигурност, те ще започна да ни затрупват със самоунищожителни въпроси:

•  Ами ако не се справя със задачата?
• Какво ще стане, ако не успея?
• Какво ще стане, ако не мога да премина теста?

Трагичната ирония е, че тези, които си задават подобни въпроси, е по-вероятно да успеят, като държат себе си отговорни и преследват най-високите стандарти. Както казва известният социолог д-р Бертис Бери, самозванците не страдат от синдрома на самозванеца.

Какво можете да направите, за да се преборите с вътрешните си страхове? Обърнете сценария, като си зададете по-различни въпроси:

• Върху какво трябва да работя, за да съм сигурен, че ще успея?
• Колко време трябва да инвестирам, за да свърша възможно най-добрата работа?
• Кои ресурси мога да използвам, за да усъвършенствам уменията си?

Тези въпроси имат двойна цел. Първо, те ви насочват към предприемане на практически стъпки, които ви подготвят за върхова производителност. По-фундаментално, като ги задавате, вие си сигнализирате, че можете да успеете и че в крайна сметка сте отговорни за вашия успех - не късметът, не съдбата, не случайността, а самите вие.

Страхът от провал е естествен. Това е симптом на добросъвестност и това е нещо хубаво. Но страхът от успеха е злокачествена болест, фатална за всичките ви надежди и мечти.

Важното е да запомните, че смелостта не е липсата на страх. Това е желанието да се изправиш срещу страха си и да не му позволиш да надделее над вас.

…………………………..

Йонасон Голдсон за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев