Не критикувай шефа, може да не го понесе

Ако имате претенции към идеята, може да я подобрите, ако предизвиквате хората, които са я предложите ще развалите всичко.

Имаше един председател на борд на директорите, който прекрасно познаваше финансите. Но дали бе така и с хората?

Той обичаше да събира по стотина мениджъри на срещи за планирането и им обясняваше, че е изготвил програма, която ще увеличи техните заплати и неговата. При това във времена, в които в другите компании течаха съкращения.

Един ден обаче стана човек от залата и каза на Уилям (така ще нарека финансиста): „Този план не ми харесва. Смятам, както и някои мои колеги, че заплатите на мениджърите трябва да се намалят. Така компанията ще разполага с повече средства в тези трудни времена.”

И изведнъж Уилям превключи и изнесе една обидена тирада, в центъра на която бе той и неговите усилия. Тя бе най-необичайното изказване, което съм чувал от висш мениджър в голяма корпорация (с оборот над стотици милиарди). След това Уйлям разпусна срещата.

Изводът от случката бе: „Не казвай нищо критично, защото шефът не може да го понесе.” И така много важни неща не стигнаха до висшия мениджмънт на тази компания.

Това водеше до увеличаване на изолацията на ръководството, което бе пагубно и след време се стигна до тежки неблагополучия.

Имаше и друг директор, който беше доста известен. Той викаше непрекъснато, крещеше и обиждаше хората си. Веднъж бе събрал екипа си да обсъдят придобиването на една малка компания. По едно време попита: „Колко от нас работят по този проект?” Веднага получи отговор: „Тридесет човека.”

Той продължи: „Шегувате се? След като купим тази компания ние ще я закрием. Защо постъпваме така глупаво и губим времето на толкова много хора?”

В залата настъпи тишина. Тогава най-младият служител в правния отдел стана и каза: „Господине, така е, защото мениджърите се страхуват хората им да не пропуснат нещо и после да им се карате. Затова са изпратили големи екипи. Така че причината сте вие.”

Всички притаиха дъх. Тогава директорът каза: „Франк, мисля, че си прав. Най-вероятно точно това се случва. Окей, колеги, нека постъпим по-разумно. Обещавам, че няма да убия никого, ако изпусне нещо, но нека тази лудост спре.”

И така хората започнаха да говорят по-открито.

Разбира се, не винаги подобни ситуации завършват благополучно.

Но едно от най-безопасните неща, които можете да направите е да кажете на шефа си тактично: „Това е грешка.” Не „Вие грешите”, а „Това е грешка”. Защото по-вероятно е да ви благодарят, отколкото да ви изгонят.

Въпреки че понякога и това се случва.

Всеки мениджър трябва внимателно да помисли как да създаде среда, която да предизвиква хората да раждат и да споделят своите идеи.

Джон Стюарт, бивш изпълнителен директор на „Макинзи & компания”

Из книгата "14 урока за кариерата" на "Мениджър" и Harvard.