Уорън Бъфет, беднякът-милиардер, който печели като на шега

Уорън Бъфет, беднякът-милиардер, който печели като на шега

Уорън Бъфет, беднякът-милиардер, който печели като на шега

„Дължа късмета си на това, че живях в пазарна система, която понякога дава изкривени резултати, макар общо взето да служи добре на държавата ни... Работех в икономика, която възнаграждава този, който спаси живота на други хора на бойното поле - с медал; отблагодарява се на великите учители с благодарствени бележки от родителите. Но на тези, които успеят да забележат разминаването в цените на акциите, дава милиарди. Накратко, съдбата разпределя дългите и късите клечки доста произволно.”

Уорън Бъфет, в писмо до „Fortune Magazine”, 2010

Уорън Бъфет няма нищо общо с нито един български богаташ. Нито с някой заможен и влиятелен човек на юг и на изток. Той е олицетворение на американския капитализъм, превърнал в легенда пословичната предприемчивост, находчивост и трудолюбие на първите заселници зад Атлантическия океан. Печели пари, защото му е забавно, защото го може и защото не знае какво друго да прави. Ненавижда привилегиите по рождение – макар самият той да идва на бял свят в доста добро и заможно семейство. Присмива се на наследственото богатство, което нарича „клубът на късметлийската семенна течност”, живее почти мизерно за толкова преуспял човек и не смята да завещае почти нищо на наследниците си, когато почине. Дъщеря му Сюзън твърди, че баща й, вече милиардер, веднъж й отказал личен заем от 41 хил. долара за ремонт на кухнята й. „Смятам да оставя на децата си достатъчно, за да имат стимул да се занимават с нещо, но не толкова, че да имат стимул да не правят нищо”, казва 81-годишният Бъфет.

Уорън Бъфет е роден през 1930 година в Омаха, Небраска, в семейството на републиканец, член на Камарата на представителите на САЩ. Баща му прекарва 4 мандата в долната камара на американския законодателен орган и има бизнес, от който печели добре. Само че Уорън не разчита на това. Купува първите си акции сам, на 10 годишна възраст, по време на семейна екскурзия до Ню Йорк. Взима три дяла за себе си и три за сестра си от енергийната компания „Ситис Сървисис”. Подава първата си данъчна декларация на 14 годишна възраст. В нея отчита пред държавата доходи от продажбата на вестници, марки и топки за голф. Администрацията му възстановява 35 долара, защото е използвал собствените си велосипед и часовник, за да доставя вестниците навреме. На следващата 1945 година 15-годишният гимназист купува заедно със свой приятел игрален автомат за 25 долара, който поставя в бръснарница. Само за месеци печели толкова, че със съдружникът му се сдобиват с още няколко такива машини за пари. Още преди да завърши средното си образование, вече е инвеститор в бизнеса на баща си и собственик на ферма, в която работи нает от него управител. При завършването на колежа има лично богатство от няколко хиляди долара (равняващи се на близо 90 хил. долара в днешни пари). Става милионер на 32 години, а милиардер на – на 60. През 2008 г. е обявен за най-богатия човек в света, след това е детрониран от Бил Гейтс, но когато не води тази класация, Уорън Бъфет е неизменно в почетната тройка.

Трудно е да се проследи през годините какво точно е притежавал и от каква дейност е забогатял Бъфет. Купува, продава, препродава. Не развива дейност, не създава индустрии, а печели от маржове, спекулации и хитри машинации. Инвестира в шивашката индустрия, медиите, машиностроенето и навсякъде, където има потенциал за печалба. Личното му богатство в момента се оценява на 39 млрд. долара, като се смята, че е загубил поне няколко десетки милиарда от началото на последната рецесия. Въпреки впечатляващите размери на своите авоари, през по-голямата част от живота си е живял на заплата, която сам си е определял. С днешна дата, като председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на компанията си „Бъркшър Хатауей”, тя е 100 хил. долара годишно. (Само за сравнение – един обикновен кардиолог в САЩ печели над четири пъти повече.) Твърди се, че не притежава мобилен телефон, на бюрото му няма компютър и сам си кара колата. Единствената му разточителна лична придобивка, за която се е чуло, е купеният през 1989 година за 6.7 млн. долара частен самолет, който бил истински шок за обкръжението му и за публиката.

Типичен спекулативен инвеститор. Като онези, които сега обществото вини за Глобалната финансова криза. Никога не са произвели и един кламер, а са по-богати от Господ. Уорън Бъфет би попаднал в тази категория, ако си купуваше поръчкови спортни коли и возеше плеймейтки на яхтите си, както правят повечето. Но той е от друг тип. Цял живот изповядва и практикува т. нар. „value investing”, или с други думи: купуване на акции и държавни ценни книжа, които изглеждат подценени от повечето анализатори. Тази теория за първи път е обяснена от Бенджамин Греъм, за чийто ученик Бъфет се смята. Дори кръщава сина си Хауърд Греъм Бъфет в негова чест. Но също така доразвива и оригиналната концепция на своя гуру, като казва, че е по-добре „да се намери и инвестира във великолепна компания на разумна цена, отколкото в обикновена за без пари”. Което означава не безскрупулни спекулации и забогатяване на гърба на разорени невнимателни мениджъри и акционери, изпаднали в беда. А игра на ума, предвиждане с няколко хода напред в несигурна икономическа среда, набито око за бизнес потенциал, здрав разум, предприемчивост и готовност за изправиш кривиците на пазара.

Уорън Бъфет е вече в края на своя път, макар при тази жизненост никой да не бърза да го погребва. Заявил е официално, че над 80% от личното му богатство ще отиде за благотворителност. Наследниците му ще получат колкото децата на обикновените милионери. По-голямата част от притежанията на Бъфет ще бъдат дарени на фондацията на Мелинда и Бил Гейтс. Но дори и за това е измислил забавна игра на проценти и маржове. През юни 2006 г. той оповестява, че ще даде акции на стойност 30.7 млрд. долара на фондацията на основателя на „Майкрософт”. Това е най-голямото лично благотворително дарение в историята. Организацията на семейство Гейтс ще получава по 5% от цялата сума годишно, но има условие, което влиза в сила от 2009 г. И то е: Мелинда и Бил да даряват всяка година сума, която е равна или по-голяма от даденото от Бъфет предната година и да добавят 5% от себе си. Очевидно един от най-големите капиталисти в света се е научил, че хората не са добри по дефиниция, трябва да ги стимулираш дори в благородството им. През неговите очи пазарът не изглежда толкова жесток и безпощаден, а благотворителността – много по-малко захаросана и фалшива.

Елена Кодинова, "Мениджър", 2012 г.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ