Централните банки са в „края на началото“ на битката с инфлацията

Централните банки са в „края на началото“ на битката си срещу инфлацията, тъй като няколко фактора поддържат основните цени постоянно високи. Това заяви пред Си Ен Би Си икономистът на Societe Generale Коку Агбо-Блуа.

Пазарите с нетърпение очакват ключови данни за инфлацията в САЩ по-късно тази седмица, като основният годишен индекс на потребителските цени (CPI), който изключва променливите цени на храните и енергията, остава устойчиво висок към днешна дата, въпреки че общата инфлация се постепенно се доближава до целта на Федералния резерв от 2%.

Стегнатостта на пазара на труда и очевидната устойчивост на икономиката означава, че пазарът оценява на над 90% вероятността Фед да повиши лихвените проценти до диапазон между 5,25% и 5,5% на срещата си по-късно този месец, според инструмента FedWatch на CME Group.

Общата инфлация в САЩ се охлади през май до 4%, което е най-ниският годишен темп на растеж от повече от две години, но основната инфлация се повиши с 0,4% на месечна база и 5,3% на годишна база.

В оценка на настоящото състояние на усилията на глобалните централните банкери да укротят инфлацията, Агбо-Блуа цитира забележките на бившия британски премиер Уинстън Чърчил в реч от 1942 г.: „Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото“.

„Първородният грях номер едно, така да се каже, е, че правителствата са похарчили огромна сума пари, за да поддържат икономиката, която беше поставена в хибернация, за да спаси човешки животи, така че говорим за приблизително 10-15% от БВП“, коментира Агбо-Блуа, визирайки периода на пандемията от COVID-19.

„На второ място, очевидно имахте войната в Украйна и прекъсвания на веригата за доставки, но след това също имахте това огромно натрупване на излишни спестявания плюс „инфлация на алчността“ - способността на компаниите да повишават цените с повече, отколкото е оправдано, и това е причината да виждаме маржове на печалба на рекордни нива през последните 10 години“, каза още той.

Според него компаниите са развили „естествен имунитет“ срещу лихвените проценти, като са успели да рефинансират своите баланси и да прехвърлят по-високи цени на суровините към потребителите, които сега очакват по-високи цени за стоки и услуги.

„Не на последно място, пазарът на труда е супер стегнат и имате по-нисък растеж на производителността на труда, което сега тласка разходите за труд на единица продукция и получавате тази отрицателна спирала на цените на заплатите“, каза Агбо-Блуа.

„Централните банки трябва да предизвикат рецесия, за да принудят безработицата да се повиши и да създадат достатъчно унищожаване на търсенето, но все още не сме там”, добави той.

По думите му въздействието на затягането на паричната политика често изостава от реалната икономика с около три до пет тримесечия. Агбо-Блуа обаче подчерта, че спестяванията, натрупани по време на пандемията, създадоха допълнителен буфер за потребителите и домакинствата, докато компаниите успяха да коригират балансите си. Той предположи, че това е помогнало да се запази устойчивостта на пазара на труда, което вероятно ще удължи този период на забавяне на въздействието.

Предизвикване на рецесия

Агбо-Блуа смята, че за да се запази доверието централните банки, и по-специално Фед, ще трябва да продължат да повишават лихвените проценти, докато не предизвикат рецесия.

„Вярваме, че рецесията или забавянето трябва да настъпи в САЩ през първото тримесечие на следващата година, защото смятаме, че кумулативното затягане в крайна сметка ще има своите ефекти, то няма да изчезне“, каза той.

„Не очакваме рецесия в еврозоната, защото виждаме търсене с 2 до 3 процентни пункта над предлагането и следователно виждаме повече забавяне, но не и рецесия“, добави икономистът.

По отношение на това кога рецесията в САЩ ще започне да се усеща, той предположи, че тя най-вероятно ще „пропълзи в маржовете на корпоративните печалби“, които все още се задържат близо до рекордни нива, чрез „феномена на растеж на заплатите, който по същество ще изяде печалбите“.

„Рецесията е отложена, но не и предотвратена“

Неговото виждане по отношение на рецесията се споделя  от Нейтън Туфт, съръководител на отдела за глобално разпределение на активи в Manulife Asset Management, който каза, че макар икономиките да са имали по-добър старт за 2023 г. от очакваното и досега в повечето случаи са избегнали техническа рецесия, тук по-скоро става въпрос за „отлагане, отколкото за предотвратяването на рецесията“.

„Затягането на кредитните условия и забавянето на кредитирането предполагат, че досега сме успели да забавим предстоящата рецесия, вместо да я предотвратим напълно“, каза Туфт в доклад на мениджъра на активи за икономическите перспективи към средата на годината.

„Въпреки това дали рецесията действително ще настъпи е много по-малко важно от това колко дълго можем да останем в период на ръст на БВП под тенденцията“, обясни той.

Туфт предположи, че с глобалния растеж, който се очаква да се установи на около 2,5% през тази и следващата година.

„Ако прогнозите са верни, това означава, че растежът на глобалния БВП ще бъде с 15,2% под тенденцията, сценарий, наблюдаван за последно по време на пандемията през 2020 г. и преди това през 40-те години на миналия век.“