Година след спасяването на Credit Suisse банките остават уязвими

Година след спасяването на Credit Suisse банките остават уязвими

Година след банковата криза, която повали Credit Suisse, властите все още обмислят как да коригират уязвимостта на кредиторите - включително в Швейцария, където поглъщането на банката от нейния конкурент UBS създаде нов гигант.

Организираното от швейцарското правителство спасяване на Credit Suisse и придобиванията на закъсали банки в САЩ през март 2023 г. потушиха незабавните пожари, разпалени от проблемите на малко известния регионален американски кредитор Silicon Valley Bank.

Но регулаторите и законодателите едва започват да обмислят как да помогнат на банките при внезапни масови тегления на депозити, както и дали и дали имат нужда от по-лесен достъп до спешни парични средства, пише Ройтерс.

Водещ глобален финансов наблюдател наскоро предупреди, че Швейцария трябва да засили банковия си контрол, подчертавайки рискът, кой потенциален фалит на UBS – вече една от най-големите банки в света, може да представлява за финансовата система .

„Банковата система не е по-безопасна“, каза Анат Адмати, професор в Stanford Graduate School of Business и съавтор на книгата „The Bankers' New Clothes: What's wrong with banking and what to do about it“.

„Глобалните банки могат да причинят много вреди“, добави тя.

Правилата, въведени след финансовата криза от 2008 г., не успяха да предотвратят миналогодишния срив, тъй като клиентите изтеглиха пари в брой от банките с безпрецедентна скорост.

Една от ключовите слабости, които се появиха миналата година, беше, че изискванията за ликвидност на банките се оказаха недостатъчни. Credit Suisse стана обект на тегления на депозити за милиарди в рамките на няколко дни, изгаряйки привидно достатъчните парични буфери.

Въведен след финансовата криза от 2008 г., т.нар. коефициентът на ликвидно покритие (LCR) се превърна в ключов индикатор за способността на банките да посрещат търсенето на парични средства.

LCR изискват банките да притежават достатъчно активи, които могат да бъдат обменени за пари в брой, за да преживеят значителен ликвиден стрес за 30 дни.

Европейските регулатори обсъждат дали да съкратят периода на остър стрес, за да измерят буферите, от които банките се нуждаят, за по-кратки срокове - една или две седмици, твърди запознат с дискусиите човек.

Този ход би повторил призивите на Майкъл Хсу, ръководител на водещ банков регулатор в САЩ, известен като Офис на регулатора на валутата (OCC), който изведе на преден план аргумента за нов коефициентът на ликвидно покритие за период на стрес от пет дни.

Ако бъдат въведени такива мерки, „банките ще трябва да държат по-високи нива на ликвидни активи и да паркират повече активи в централните банки“, каза Андрес Портила, управляващ директор по регулаторните въпроси в Института за международни финанси, базирана във Вашингтон лобистка група. „В крайна сметка финансирането може да стане по-скъпо“, добави той.

Промени в цялата индустрия е вероятно да се случат едва през следващата година в Европа, тъй като банките все още работят върху окончателното прилагане на правилата след финансовата криза, така нареченият Базел III, който ще изисква банките да заделят повече капитал.

На фона на опасенията, че повторение на масовите тегления на депозити може да застраши друга банка, Европейската централна банка засилва контрола върху ликвидните буфери на отделните банки, каза пред Ройтерс друг човек, запознат с дискусиите.

Банков бегемот

В Швейцария регулаторният дебат се насочи към това как спешните заеми да станат по-широко достъпни.

Когато вземат заеми от централните банки, кредиторите трябва да предоставят определени активи в замяна, известни също като обезпечение. Те трябва да бъдат лесни за ценообразуване и продажба на финансовите пазари. Това защитава данъкоплатците, в случай че заемодателят не може да изплати.

Тъй като Credit Suisse претърпя безпрецедентни изходящи потоци, заемодателят изчерпа ценните книжа, които да заложи на Швейцарската национална банка (SNB), принуждавайки централната банка да предложи пари на заемодателя без обезпечение.

Група експерти призова SNB да приема по-широк набор от активи, включително корпоративни заеми и заеми, обезпечени с ценни книжа.

От централната банка заявиха, че наборът от допустими обезпечения се преразглежда текущо и се развива в диалог с банките.

Говорител на UBS е отказал коментар пред Ройтерс.

Внушителният баланс на UBS от над 1,6 трлн. долара, почти два пъти по-голям от размера на швейцарската икономика, подтиква страната да преразгледа правилата си за „твърде големи, за да фалира“ - пакет от регулации, които дисциплинират системно важните банки.

„Всички национални и системно важни банки са се превърнали в публично-частни партньорства. Никое правителство не може да рискува тяхната нестабилност“, каза Питър Хан, почетен професор по банкиране и финанси в Лондонския институт по банкиране и финанси.

Очаква се швейцарското правителство да публикува доклад по темата следващия месец, като тоже да обяви по-строги капиталови изисквания за UBS, предупредиха някои анализатори.

Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти каза тази седмица, че не може да изключи подобен сценарии.

„Решихме проблема само в краткосрочен план. Това, което направихме, подготвя сцената за много по-голям проблем по-късно“, каза Седрик Тиле, професор по икономика в Женевския институт за международни изследвания и развитие. „UBS стана твърде голям за спасяване.“

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ