В последните години сме свидетели на мощни морални паники и дори истерии, както са известни в социологическата наука тези обществено-политически явления: за „джендъра“, за социалните служби и „норвежците“, които крадат деца от семействата им, за ваксините и Ковид, за таен световен елит, който цели роботизиране на хората, и т.н. В момента на прицел са трансхората и някакви митични агенти, които искат да подменят пола на децата ни или да промотират сатанински секти и чипиране. Както каза в разговор с мен журналистка и фразата придоби популярност: „В началото беше смешно. После стана страшно“.

И наистина, в България тези морални паники доведоха до брутални развития като обявяването на понятието „социален пол“ за противоконституционно и последващото преследване на проекти за джендърно образование. Стигна се до закона от 7 август срещу ЛГБТИК+ „пропагандата“ в училище и няколко, които чакат реда си в парламента, включително за новия Торбалан „чуждестранните агенти“. Редица предложения за изменения, свързани със законодателството и политиките за децата, които целят отмяната на добри практики в грижата за непълнолетните и замяната им с нормализиране на различни форми на консервативно възпитание, също чакат реда си.

Моралната паника не е нов феномен, но ролята на социалните медии в нейното разрастване е сравнително ново явление, което се основава на определени особености на комуникационната среда, създадена от дигиталните технологии. За да се разбере как се разпространява дезинформацията чрез социалните медии и защо тя е толкова ефективна, е важно да се разгледат няколко взаимосвързани фактора.

История и контекст

Исторически моралната паника представлява ситуация, в която определена група или явление биват представени като сериозна заплаха за обществото или социалния ред. Разбира се, най-известната и вероятно първата, влязла в историята е, „ловът на вещици“ от XVII век в Западна Европа. В научната литература моралните паники като социално явление са подробно описани от социолога Стенли Коен в неговата работа Folk Devils and Moral Panics (1972) и последващи трудове. Когато моралните паники се подхранват, обществото започва да вижда „врагове“, които олицетворяват различни отклонения от „нормата“. Такива врагове могат да бъдат малцинствени групи, нови социални тенденции или други „девиантни“ елементи. Моралните паники обикновено се използват за насаждане на страх, който може да оправдае въвеждането на репресивни мерки и политики – репресии срещу „вещици“, обявени за „зло“.

Примери за подобни актове са анти-ЛГБТИК+ законите в Унгария и Русия, които криминализират всяка форма на публична подкрепа или „пропаганда“ на ЛГБТИК+ права. В историята можем да видим как расистките и антиемигрантските кампании в САЩ през ХХ век често се базират на морални паники, които подбуждат страх от чужденци или малцинства. „Добрите“ също имат роля в такива примери и феномени – например масовите истерии около сексуалната злоупотреба с деца и начините, по които моралните паники и реалността се сливат и преплитат по сложни начини, за да вземат жертва човешки съдби, са изследвани в документалния филм Capturing the Freedmans (2003).

Ашли Кросман (2019) описва моралната паника от социологическа гледна точка като „широко разпространен страх, най-често ирационален, че някой или нещо е заплаха за ценностите, сигурността и интересите на дадена общност или на обществото като цяло. Обикновено тя се разпространява от медиите, подхранва се от политиците и често води до приемането на нови закони или политики, насочени срещу източника на паниката. По този начин моралната паника може да стимулира засилен социален контрол“.

Скот Бон (2015) разглежда в дълбочина тази социологическа (и криминологична) концепция, като предлага ценни прозрения за това как и защо влиятелни социални агенти като новинарските медии и политиците умишлено създават обществена загриженост или страх от даден човек или група. „Централно място в концепцията за моралната паника заема аргументът, че обществената загриженост или страх от предполагаем социален проблем е взаимноизгодна за държавните служители – т.е. политиците и правоприлагащите органи – и за новинарските медии. Връзката между държавните служители и медиите е симбиотична, тъй като политиците и правоприлагащите органи се нуждаят от канали за комуникация, за да разпространяват своята реторика, а медиите се нуждаят от примамливо новинарско съдържание, за да привлекат широка аудитория, която на свой ред привлича рекламодатели.“

Това, което е ново в съвременните морални паники, е транснационалният им характер и връзката им с мощни, добре организирани консервативни и крайно леви или десни актьори. Мрежи от организации, фондации и политически групи, действащи на глобално ниво, споделят ресурси и стратегии. Те се възползват от глобализацията на медийната среда, за да разпространяват своите послания и да дестабилизират установените норми и дори структурите на човешките права и демокрация. Тези движения често използват сложна реторика, която се позовава на културни, морални и религиозни ценности, но същевременно се възползват и от езика на неотменимите човешки права, за да представят своята борба като „съпротива срещу глобалния либерализъм“.

От общества на риска към общества на постистина

Характерна черта на нашата епоха вследствие на ужасите на Втората световна война е борбата на съвременните социални структури да отговорят на минималното изискване да предпазват хората от съкрушителни преживявания. Още преди над 15 години колекцията от статии Psychoanalytic Perspective on a Turbulent World предупреждава, че живеем във времена на изчезващи фигури и структури, които да обемат и удържат страховете и тревожностите на обикновените хора (Brunning and Perini, 2010). Всъщност нашите социални структури не успяват да се справят с нито един от съвременните проблеми: нарастващи неравенства, застаряващо население, недостиг на ресурси, климатичната криза и въобще слабостите на границите на лидерството в един глобализиран свят.

Съществува значителен дебат между различни социални теории за това доколко рисковете в едно „общество на риска“ са реална или социална конструкция, целяща дестабилизация на обществото и неговите членове. Независимо към кой лагер се присъединяваме, житейският ни опит ежедневно е свързан с повишено осъзнаване на нашата уязвимост.

Съответно лидери, учени и инфлуенсъри, които твърдят, че „знаят“ истината и че истината е само една (и тяхната), успяват да поведат общественото мнение. Критическата мисъл като увереност в собствения ти разсъдък, на която бяха обучавани предходните поколения, в наши дни, когато постистината отваря пред нас ежедневни предизвикателства, всъщност е капан, който ни прави уязвими на дезинформация, пропаганда и манипулация.

Социалните медии като удобна платформа за дезинформация

Социалните медии играят ключова роля в разпространението на дезинформация, особено чрез своите алгоритми, които целенасочено подчертават съдържание, което привлича внимание и емоционални реакции. Има няколко основни начина, по които тези медии улесняват разпространението на морални паники:

• Алгоритмични модели: Социалните мрежи като Facebook, YouTube и Twitter (сега Х) са изградени на принципа на максимизиране на ангажираността. Те „бутат“ напред съдържание, което е шокиращо, провокативно или емоционално наситено – точно съдържанието, което най-често съдържа дезинформация или полуистини. Моралните паники, които включват страхове или са страстно наситени с теми за сексуалността и идентичността, лесно привличат внимание и се разпространяват масово.
• Фрагментирането на информацията: В социалните медии хората често се срещат с фрагментирана информация, изнесена извън контекст. Кратки заглавия, мемета и сензационни видеа имат по-голям шанс да бъдат разпространени и възприемани на повърхностно ниво. Така дезинформацията може лесно да проникне и да оформи общественото мнение, без да насърчава задълбочен критичен анализ.
• Камери на ехото и групова поляризация: Социалните медии също така създават „камери на ехото“, където хората са заобиколени предимно от мнения, които потвърждават техните предразсъдъци и гледни точки. Това засилва поляризацията и прави още по-трудно за хората да разграничават факти от измислици.
• Фалшиви новини и дезинформация: Платформите като TikTok, YouTube и Facebook улесняват разпространението на видеа и статии с фалшиви данни, теории на конспирацията и манипулирани снимки. Особено по теми, които се възприемат като „скандални“.

Защо хората „се връзват“ на дезинформацията?

Има няколко психологически фактора, които обясняват защо дезинформацията е толкова мощна:

• Когнитивни предразсъдъци: Един от най-важните е когнитивното пристрастие (confirmation bias). Хората са склонни да приемат информация, която потвърждава техните вече налични вярвания и да отхвърлят информация, която им противоречи. Социалните медии използват това пристрастие, като „подхранват“ потребителите със съдържание, което те вече са предразположени да приемат.
• Страх и несигурност: В периоди на икономическа или социална несигурност хората стават по-възприемчиви към дезинформация, която обяснява техните страхове с конкретни „врагове“. Страховете за „загубата на националната идентичност“ или за „подмяната на пола на децата“ са мощни инструменти за манипулация на общественото мнение.
• Групова идентичност: Хората са склонни да приемат информация, която укрепва тяхната групова идентичност и ги отличава от „другите“. Когато дадена социална група е представена като заплаха за „традиционните“ ценности, това мобилизира хората да подкрепят репресивни мерки срещу тази група.

Редица изследвания показват, че социалните медии се използват в съчетание с доста изтънчени похвати от пропагандата, маркетинга и лингвистиката, като целта им на практика е да атакуват парадигмата на човешките права, като подменят разбирането за демокрация и нейните принципи, като рушат структурите и дори целия мултилатерален световен ред, върху който се гради досегашният напредък.

Конспиративните теории и фалшивите новини не са ново явление. От векове хората разказват легенди, предания, приказки и митове, които са играли важна роля в тяхното разбиране на света и предаването на смисъл между различни слоеве на обществото и през поколенията. Тези разкази служат като инструменти за обяснение на явления, които иначе биха останали неразбрани или непредсказуеми. Те помагат на общността да си изгражда колективна памет и идентичност, да оформи общи културни рамки, както и да предава уроци от поколение на поколение.

Една важна част от този феномен са клюките и слуховете, които имат своята собствена социална функция. В условия на недостиг на прозрачна официална информация слуховете могат да служат като своеобразен защитен механизъм, чрез който обществото се опитва да „попълни празнотите“ и да поддържа усещането за контрол. Тези процеси отразяват естественото желание на хората да намират смисъл в хаоса и несигурността. Възприемането на „информация“ от неофициални източници – дори когато тя е спекулативна или невярна – може да осигури усещане за яснота и сигурност в ситуация на неизвестност. Нерядко дори такава информация впоследствие се оказва вярна и може да бъде спасяваща – като например слуховете в информационно затъмнение за взривяването на Чернобилската атомна централа.

Една от основните причини, поради която хората се привличат от фалшиви новини и слухове (както и от хорър филми и влакчета на ужасите), е свързана с човешкото удоволствие от страх. Може да звучи парадоксално, но преживяването на страх в контролирана среда, като например гледане на страшен филм или екстремно преживяване, предоставя на хората усещане за контрол върху ситуацията. Ние обичаме да бъдем „уплашени“, защото в крайна сметка знаем, че можем да спрем това чувство по всяко време – ситуацията е безопасна и предвидима.

В реалността това се проявява чрез стремежа на хората да „победят“ несигурността и да „докажат“, че те са тези, които разбират истината и могат да разкрият скритите заплахи. Участието в разпространението на конспиративни теории или морални паники им дава усещане за власт и компетентност – дори когато доказателствата за техните вярвания са неубедителни или липсват. По този начин хората често се впускат в разпространението на подобни разкази не защото те са убедени в тяхната абсолютна истина, а защото им предлагат усещане за сигурност и контрол над хаоса в света.

Разбира се, съществува и патологичен елемент в тези процеси. Често най-гласовитите привърженици на дадена морална паника или конспиративна теория са индивиди, които са емоционално и психологически по-уязвими или по-радикализирани. Тяхната активност в социалните мрежи и медийното пространство създава илюзията за голямо обществено движение и подкрепа, което може да оправдае политически решения. Често впечатлението за голямо множество поддръжници на дадена идея се използва от властимащите като аргумент за въвеждането на репресивни закони и политики. Виждаме множество примери за подхранвани от агресивни малцинства политики, представяни като масови движения за „защита на традиционните ценности“, които се простират от САЩ до Русия.

Социалните медии като катализатор

Социалните медии играят важна роля в този процес на взаимодействие между индуцирани морални паники в контекст на постистина и общества на риска. На този фон отслабващата роля и въздействие на официалните медии, съчетани с липсата на достъп до качествено обществено-политическо и социално-психологическо знание и образование, усилват такива ефекти, доколкото социалните медии за много хора се превръщат в единствен източник на информация.