Бизнесът настоява да отпадне готвената промяна за "служебно" начисляване на вноските по корпоративния данък

Бизнесът настоява да се преосмисли идеята, заложена в законодателния пакет антикризисни мерки НАП да има правото да определя "служебно" авансовите вноски по корпоративния данък на база 2018 г. 

От  Асоциацията на индустриалния капитал се обявиха против тази промяна. С реакция излезе и Българската стартъп асоциация (BESCO), а от Българската асоциация на софтуерните компании БАСКОМ призовават в отворено писмо до премиера Борисов и всички институции "Дайте шанс да измислим заедно работещ алгоритъм за справяне с кризата!"  Това предложение изпраща много лош сигнал към бизнеса, а последствията от него биха били криза, чиято ярост вече всички сме виждали – масови фалити, закриване на цели сектори, колапс на икономиката, предупреждават от БАСКОМ.

Предложението, инициирано от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и на група народни представители от ГЕРБ към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение предвижда авансовите вноски за корпоративен данък за първите 6 месеца на 2020 г. да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база печалба през 2018 г., без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на тази година . 

Сега действащите разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждат предприятията сами да определят авансовите вноски на база на прогнозната си печалба за годината. 

"Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база. Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия, за казва в позицията на асоциацията с председател Васил Велев. 

От Асоциацията напомнят, че всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци?!?

Според бизнеса нищо не налага тази промяна, той смята, че настоящият начин на определяне на авансовите вноски е справедлив и обективен. "Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици. Много фирми са били на печалба през 2018 г., но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално те да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.Призоваваме народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече - вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза", се казва в позицията.

От BESCO пък допускат, че "зад добрата идея за отлагане на плащането на корпоративния данък за 2019 година с три месеца, чрез текстовете, свързани с авансовите вноски, е скрит много ловък инструмент" за компенсиране на забавянето в приходите на националния бюджет с принудително събиране на корпоративен данък върху печалби, голяма част от които, няма да бъдат генерирани през 2020 година. 

Оранизацията аргументира съмненията със следния хипотетичен пример:

2018 година е била силна за компанията с генериран оборот над 300 хил. лв (задължително условие за внасяне на авансови вноски) и, да речем, 400 хил. лв данъчна печалба. Тоест, внесеният в бюджета корпоративен данък е  40 хил. лв. През 2019 година, обаче, е заложено решение за реинвестиране на голяма част от тази печалба в дейността на дружеството и данъчната печалба се е свила неколкократно или дори компанията е "излязли" на загуба (съвсем реален сценарий за почти всеки бизнес) - респективно не е дължала или плащала корпоративен данък за 2019 година. Предвид икономическата обстановка очакванията за настоящата, 2020, година са да генерира отново загуба, или дори по-лошо - да се наложи да затори бизнеса си (очаква се това да е единствения възможен изход за голяма част от малкия и среден бизнес в страната).

Независимо от всичко това, Държавата тази година ще НАЧИСЛИ СЛУЖЕБНО и ще се опита да събере принудително авансов данък, чийто размер ще е 1/4 от платения за 2018 година корпоративен данък. С примерните числа, цитирани по-горе, това са 10 000 лв, които ще се дължат като данък, върху фактически нереализирана печалба. Възможност за възстановяване на авансово платения данък ще има, но едва след 31 март 2021 година. Нещо повече - ако през 2020 година фирмите не платят в срок дължимите, служебно начислени, авансови вноски, държавата ще им начисли законна лихва (10% + ОЛП годишно) и може да запорира всички банкови сметки и фирмени активи. От BESCO приветстват усилията на властите за съхраняване на българския бизнес, но в същото време предупреждават, че служебното начисляване и принудително събиране на авансов данък изцяло ще обезсили ефекта от отлагането на плащането на корпоративния данък за 2019 година и дори ще нанесе допълнителни вреди на голяма част от бизнеса, който е имал силна 2018 година.