„Чернобил“ разказал историята на Людмила Игнатенко без нейно съгласие

Людмила Игнатенко, съпругата на загиналия при Чернобилската ядрена авария пожарникар, Василий, твърди, че не се е съгласявала екипът на HBO Sky да разказва трагичната ѝ история. Това заяви тя пред репортера на „Би Би Си“, Олга Малчевска, в първото си интервю след премиерата на сериала „Чернобил“.

„Смятам, че филмовата компания постъпи неправилно като не се срещна с мен. Обадиха се от Москва. Съобщиха ми, че снимат в Латвия и Киев и опитали да се свържат с мен, но не успели. Казаха, че искат да ми платят 3 000 евро. Тогава сериалът вече беше заснет. „Защо?“, попитах аз. „Просто защото съществуваш.“ Отговорих им, че никой няма да ми плаща за нищо и затворих“, споделя Игнатенко. Заради житейската си история тя многократно е преследвана от журналисти, като един от тях дори разбил вратата на квартирата ѝ с крак, за да влезе и да вземе интервю от нея.

Вася умира, оставяйки Людмила вдовица само на 23 и бременна с първото им дете. Именно то я спасява от сигурна смърт, след като тя избира да е неотлъчно до него, до 13 май 1986 г., когато мъжът умира от раните си, вследствие на огромното облъчване на радиация. Малката Наташа, поела целия радиоудар върху себе си, живее само 4 часа. След появата на продукцията Люсенка е упреквана, че е убила детето си, за да остане при вече опасния за живота ѝ съпруг. „Смятах, че бебето е защитено вътре в мен. Тогава не знаехме нищо за радиацията“, казва тя.

От официалното становище на HBO става ясно, че преди, по време на и след създаването на сериала комуникация с Игнатенко е имало неколкократно. На нея ѝ била предоставена възможността да разкаже своята версия на историята и в нито един момент не показала, че не желае този трагичен момент от живота ѝ да бъде разказан.

Сериалът „Чернобил“ за инцидента от 1986 г., чиято премиера бе на 6 май, е заснет в квартал на латвийската столица Вилнюс, като заместител на украинския Припят, тъй като в него е съхранена някогашната съветска атмосфера. Пресъздаването му донесе на HBO една награда „БАФТА“, три отличия „Еми“ и четири номинации за „Златен глобус“.