Затлъстяването: болестта на съвремието

Всички знаем, че затлъстяването е широко разпространен проблем в България, но може би не знаем колко. Има доста различни данни, като се смята, че около една трета от тийнейджърите са със затлъстяване, като процентът нараства с годините. За възрастите някои данни показват, че 25% са с наднормено тегло, докато други стигат до 60%. Какво е реалното положение в България? защо затлъстяването изглежда се увеличава, въпреки че имаме достъп до толкова много информация? Тези въпроси постави Петър Стоянов, асоцииран редактор, списание "Мениджър", по време на Fireside chat на тема „Затлъстяването: болестта на съвремието“, част от част от 13-и Национален здравен форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Положението не изглежда така само в България. Затлъстяването като процент от на населението нараства. Прогнозите на Световния атлас по затлъстяване предвиждат до 2030 г. половината от населението в света да е с наднормено тегло и затлъстяване. Това е изключително плашещо“, коментира д-р Мария Калинкова, специалист по лечение на затлъстяване, "European Association for the Study of Obesity", член, "Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания"

Тя отбеляза, че що се отнася до България последните данни от 2025 г. показват, че около 54% от възрастното население страда от наднормено тегло и затлъстяване. Страната ни също така е на 4-то място в Европа по детско затлъстяване.

„Това е много плашеща статистика, защото затлъстяването не е естетичен проблем – това вече е отхвърлено по дефиниция. Не става въпрос само за суета. Затлъстяването е хронично заболяване, което по дефиниция отваря след себе си врата за други незаразни болести, като например сърдечно-съдовите заболявания“, коментира д-р Калинкова.

д-р Мария Калинкова / Снимка: Христо Христов

Тя обясни, че причината за отключването на затлъстяването е комплекс от последици, включително генетични фактори, фактори на околната среда.

„Всички те като съвкупност определят епигенетиката, която води до затлъстяване. Ако имаме роднини по първа линия – майка, баща, братя, сестри, баби и дядовци с наднормено, то рискът да развием затлъстяване в бъдеще по-голям. Тук влизат и факторите на околната среда – дали спортуваме, дали спим добре, дали се храним правилно и дали успяваме да контролираме стреса“, каза тя.

„Имаме все по-застоял начин на живот и прибягваме повече до автомобилите, вместо да ходим пеш. Все повече прибягваме до ултрапреработени храни, които са много калорични, но заемат по-малък обем и не ни нахранват. Има прекалена консумация на захари и сол. Начинът на хранене е много променен спрямо този, който е бил при нашите прадеди. Добре е да се говори все повече и повече за това какво провокира затлъстяването и каква  нашата роля за неговата превенция“, добави тя.

Петър Стоянов обърна внимание на появилите се през последните няколко години лекарства GLP agonist, които като че ли за първи път успяват да третират едновременно няколко фактора, които водят до затлъстяване.

„Много западните пазари, като например САЩ, се прие доста радушно. Миналата година писахме, че над 10% от населението вече е ползвало такива. Влияе ли това вече в България и как ще повлияе на общото отношение към затлъстяването. Има ли риск да решим, че можем да ядем каквото си искаме, а след това просто да пием лекарства?“, попита той.

Петър Стоянов / Снимка: Христо Христов

Д-р Мария Калинкова сподели статистика, според копято всеки 1 от 8 американеца е на терапия с GLP-1 Аgonist.

„Когато третираме затлъстяването, ние се позоваваме на т.нар. стъпаловиден подход- това са нашите препоръки, в които влизат промяна в начина на живот, хранене, движение, когнитивна терапия. Позоваваме се и на медикаментозна терапия, която влиза в сила, когато индексът на телесната маса е над 25 – когато сме в стадии на наднормено тегло и имаме друго заболяване, предизвикано от това“, обясни тя.

„В днешно време за щастие имаме възможността да лекуваме пациентите с такъв тип медикаменти. В миналото пред тези пациенти стоеше единствено възможността – яж по-малко, движи се повече. В днешно време имаме правилните подходи, с които да повлияем на наднорменото тегло и затлъстяването“, каза д-р Калинкова.

Тя отбеляза, че винаги има риск пациентите да злоупотребят, като подчерта, че някои приемат такива медикаменти за редукция на 2-3 килограма, което не е научно обосновано и няма как да се стъпи на сигурна почва с една такава терапия.

„Тези медикаменти ни помагат освен да контролираме глада и усещането за апетит, но и да подобрим инсулиновата чувствителност на тъканите, както и за омазняване на черния дроб. Според съвременните прочувания те могат да повлияят и на алкохолната зависимост. Този клас медикаменти се използва, но винаги трябва да се изписва от лекар, който да провери и да каже на конкретния пациент, че е подходящ за такава терапия. Самолечението тук е строго забранено“, каза д-р Калинкова.

Тя заключи, че с различни медикаменти може да се повлияе на затлъстяването, но в основата на всяко едно лечение стои начина на живот.

„Няма как да се храним както си искаме, да водим безразборен начин на живот – без хигиена на движение, на хранене и на сън, а да очакваме, че с такъв клас медикаменти ще повлияем на всичко. Няма да стане“, обясни тя.

Преди панела Мила Вачева, директор „Производство“, Phytopharma, представи презентация на тема „Перфектната хранителна добавка: Как да подберете най-подходящите съставки за вашата формула и да ги комбинирате така, че да работят в синергия?“

„Нашата фирма се занимава с производството на хранителни добавки от повече от 30 години. Базирани сме в Орешак, като произвеждаме единствено меки желатинови капсули, които според нас са най-добрата орална форма за прием на хранителни добавки, тъй като са лесни за прием и в тях няма изкуствени добавки“, каза тя.

Вачева отбеляза, че средно около 10 години от нашия живот като възрастни хора прекарваме във влошено здравословно състояние или имаме съпътстващо заболяваме.

„Ние разработваме хранителни добавки от идеята, през развойната дейност, производството, опаковката и съответно готовия продукт на пазара“, заяви Вачева.

Мила Вачева / Снимка: Христо Христов

Тя посочи, че хранителните добавки започват да навлизат на пазара през 1990 г. под формата на витамини и минерали.

„През 2000 г. в Световен мащаб и основно в Европа навлизат и билковите хранителни добавки, но те отново са моно. След 2010 г. тенденциите се променят, като започват разработките на специализирани и иновативни формули, които са таргетирани за различните здравни ползи. В последните 5 години се набляга на чист етикет и стандартизирани хранителни добавки, които са подкрепени с клинични изпитания“, каза Вачева.

Тя обърна внимание на три основни стълба в нутрацевтиката – безопасност, ефективност и стабилност.

„Първият ключ, който трябва да установим, е безопасността на продукта. След това той трябва да работи и да бъде стабилен до изтичане на срока годност – всички съставки трябва да бъдат запазени във вида, в който са вложени“, обясни Вачева.

Тя отбеляза, че в  Phytopharma спазват голям брой регулации, като всички съставки, които се влагат в хранителните добавки, са със стриктни показатели – да са без ГМО, без тежки метали, без пестициди и други съставки, които вредят и се натрупват в тялото като токсини.

„По време на производствения процес спазваме всички добри практики – имаме входящ и изходящ контрол, съответно на суровини и на готов продукт. При избора на активни съставки първо се фокусираме върху здравната полза и ефекта, който искаме да постигнем, а след това избираме точните съставки. Когато говорим за билкови съставки, търсим активното вещество, което води до дадения физиологичен ефект“, сподели тя.

Вачева представи и бранд на компанията, който използва най-съвременните технологии в сферата на меките желатинови капсули.

„Ние сме направили различни таргетирани хранителни добавки, базирани на маслото от крил за по-добра усвояемост. Това е една технология, която сами сме разработили и в момента патентоваме. Никъде по света никой друг капсулатор към момента не е способен да предложи това“, каза тя.

****

Основен партньор: Novartis

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy; Phyto pharma; ДЗИ.

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента, bTV.