Уолстрийт и БРИКС - големите победители след падането на Берлинската стена

Падането на Берлинската стена направи свободните пазарни икономики норма в Европа, но кои финансови пазари се справиха най-добре оттогава? Уолстрийт и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), разбира се, отбелязва Ройтерс.
Събитията от 1989 година преначертаха границите на Европа, но също така възвестиха почти две десетилетия на мощна икономическа либерализация и глобализация в Китай, Индия и Латинска Америка - вълна, която едва сега достигна до връхната си точка.
Тези събития по никакъв начин не са единственият фактор. Оказва влияние и 30-годишният спад на световните разходи по заеми, като инфлацията е удържана - дори на фона на възхода на стокопроизводителите, чиито ресурси Китай е погълнал.
Обединена Германия се утвърди като най-голямата икономика в Европа, но анализ на пазарните постижения показва, че най-големите победители са Уолстрийт, знаменосецът на западния капитализъм, и нововъзникващите икономики на страните от БРИК - Бразилия, Индия, Китай и Русия.
От 9 ноември 1989 година широкообхватният индекс Стандард енд Пуърс 500 е нараснал с 1635 процента като стойност, акциите в най-голямата икономика в Източна Европа - Полша - са поскъпнали с 550 процента. Руският индекс ММВБ се е повишил с близо 900 процента.
Към това се прибавя растежът с 350 процента на обединения германски DAX, изчислен в доларово изражение и с 320 процента на най-широкообхватните борсови индекси MSCI, както и с близо 460 процента на еквивалента им за световните нововъзникващи пазари.
"Има множество истории тук", каза шефът на отдела за разпределяне на активите на Ес И Би инвестмънт мениджмънт (SEB Investment Managemnet ) Ханс Петерсън.
"В съчетание с растежа на нововънзикващите пазари, когато бяха либерализирани и след отварянето на Китай, разбира се, имаше спад на доходността на облигациите и ние малко или много задържахме инфлацията", добави той.
Заемите на световните капиталови пазари също нараснаха значително като част от либерализацията.
Данните, анализирани от Стейт стрийт глоубал адвайзърс (State Street Global Advisors), показват, че по-голяма част от дълга на нововъзникващите пазари в света на стойност 120 трилиона долара е бил емитиран след падането на Берлинската стена. Над 40 трилиона от тях са в Китай, включително 27 трилиона само през последните 10 години. За сравнение Русия има само около 2 трилиона долара, отчасти в резултат на западните санкции, наложени през последните пет години на фона на поредното влошаване на отношенията.
"Китай сега е вторият най-голям пазар на облигации в света", каза Абхишек Кумар от Стейт стрийтс. "Това наистина е нещо забележително", добави той.
Валутите трябваше е да избегнат девалвация, както и различни дългови или финансови кризи. Руската рубла намали наполовина стойността си спрямо долара от времето на СССР, докато съотношението германска марка/евро се е повишило незначително.
Големият победител по икономически растеж зад бившата Желязна завеса е била Полша, в която брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с почти 600 милиарда долара. Следващите най-добре представящи се страни са Чехия и Румъния с увеличение на БВП от 250 милиарда долара.
В Азия първенството държи Китай, чиято икономика е на стойност близо 14 трилиона долара годишно. Той се отвори постепенно след смъртта на лидера Мао през 1976 година, но набра значителна скорост през 90-те години и се присъедини към СТО през 2001 година, припомня Ройтерс.

(БТА)