Япония насърчава четиридневната работна седмица, но културата на работохолизъм спъва усилията

Япония засилва усилията си да накара компаниите да приемат четиридневна работна седмица, но тези усилия срещат сериозни предизвикателства в страна, известна с културата си на работохолизъм.

Наскоро японското правителство стартира кампания за „реформа на стила на работа“, насочена към насърчаване на гъвкави работни графици, по-кратки работни часове и ограничения за извънреден труд. За допълнително поощрение на инициативата Министерството на труда започна да предоставя субсидии и безплатни консултантски услуги.

Това представлява по-сериозен опит, след като правителството за първи път подкрепи идеята за по-кратка работна седмица през 2021 г., когато законодатели одобриха концепцията. Все пак идеята не е задължителна и се приема бавно.

„Причините, поради които японците работят дълги часове, са културни и социални; тези неща не се променят бързо,“ казва Тим Крейг, който е преподавал и провеждал изследвания в бизнес училища в Япония над 20 години.

Според Министерството на здравеопазването, труда и благосъстоянието, само около 8% от компаниите в Япония позволяват на служителите да почиват три или повече дни седмично.

Ако някой си тръгне по-рано, колегите (а) ще го гледат с подозрение, и (б) ще трябва да работят повече, за да го покрият, обяснява Крейг. Той добавя, че японците високо ценят работата, защото я възприемат като „положителна част от живота“, но социалният натиск също играе роля.

Работното място е и мястото, където повечето японци имат социални контакти, и където често остават по-дълго, за да помогнат на екипа и да участват в дълги фирмени вечери, отбелязва Мартин Шулц, главен икономист по политики във Fujitsu. „Членството в компания често е като част от общност, което води до по-дълги, но не толкова ефективни работни часове,“ казва той пред CNBC.

През октомври миналата година Министерството на здравеопазването публикува годишен доклад за прекомерните работни часове в Япония и тяхната връзка с депресия и кароши — смърт от преработване. През 2022 г. 2968 души в Япония са се самоубили поради кароши, увеличение в сравнение с 1935 през 2021 г. Докладът за 2023 г. все още не е публикуван.

„Ще отнеме време [четиридневната работна седмица] да се утвърди... не сме свикнали да бъдем гъвкави,“ казва Хироши Оно, професор в Университета Хитотсубаши.

Малко на брой компании прилагат четиридневната работна седмица и те не са традиционни японски фирми, отбелязва Оно, като дава за пример Microsoft Japan.

„За традиционните японски компании може да отнеме дори повече време,“ добавя той.

Една от най-големите компании в Япония, Panasonic, въведе опцията за четиридневна работна седмица през 2022 г., но само около 150 от 63 000 допустими служители се възползваха от нея.

Брокерската фирма SMBC също предлага четиридневна работна седмица от 2020 г., но само за служители на възраст 40 или повече години, които се грижат за семейството или развиват кариерата си. Опцията е достъпна и едва след четвъртата година на работа.

Въпреки че степента на приемане е малка, инициативата не е напразна.

„Гъвкавостта като цяло определено помага,“ казва Шулц от Fujitsu, добавяйки, че правителството натиска компаниите по-силно да осигурят баланс между работа и личен живот, така че безкрайните часове извънреден труд вече не са позволени.

Експертите обясняват пред CNBC, че концепцията за кароши не е уникална за Япония. През 2019 г. над 770 работници в Швеция са починали поради стрес от работа.

„Единственото уникално за Япония е, че министерството всъщност събира данни за кароши,“ казва Оно.