5 причини да изберем движението

Чували ли сте за хората с неподвижни хоризонти? Те са или перманентни нихилисти и скептици, за които всеки ден е тежко усилие или обратно, могат да бъдат много ангажирани, имат натоварен график и изпълняват много задачи. Погледнати отстрани, изглеждат динамични и дейни, но бързо изчерпват силите си и губят ентусиазъм. Не виждат перспектива в този ритъм на живот, защото нямат своя цел. Те са отлични изпълнители на нечий чужд план, без собствена визия за краен резултат. Липсва им онази голяма идея или мисъл, която да се превърне в двигател и да води по обмислен път, с ясна посока, която да бъде вдъхновение и реален мотив за активност и желание за успех .

Много често, всеки от нас преминава през такъв период, период в който търсим онова което наистина има стойност за нас. Онова, заради което не можем да дочакаме идването на следващия ден.

Ярката идея, крайната цел, която носим в съзнанието си не като красива картинка, а като реална визия е това, което движи собствените ни хоризонти. Психолозите твърдят, че от особеностите на личността зависи това състояние на духа да се превърне от краткотраен младежки ентусиазъм в реална цел и смисъл на живот. Реализацията й изисква движение .

Ето 5 причини за да предприемем действие

1.   Разширете средата си – Интересът към нови неща, в професионален план или просто за забавление разширява кръга от контакти и вероятността да се обградим с хора с по- различно мислене, може да провокира и създаде нови идеи.

2.    Съществува особено състояние в психологически план, което се нарича прокрастинация – една особена нагласа на личността – склонност към отлагане на решението на някаква задача или проблем до краен предел. Разбирайки  важността на задачата, човек все пак, съзнателно отвлича вниманието си към други ангажименти или забавления и отлага решението на проблема. В психологически план обаче, това не е просто желание за почивка и кратка пауза. Прокрастинацията провокира чувството за вина и напрегнатост. Ако просто си почиваме, това създава енергиен резерв, който след това ни дава възможност за по-добра работна ефективност. Прокрастинацията обратно – отнема от енергията ни и ни кара да изпадаме в състояние на униние, а понякога дори и депресия .

Защо се случва така:

Ниска самооценка – неувереността в себе си и в това, което правим – има ли смисъл да се влага енергия, сила, време и средства

Перфекционизъм – работата се отлага в стремежа да се постигне съвършенство, усъвършенстване на детайлите и игнориране ограниченията във времето.

Самоограничение – реално притеснение за това да запазим позициите си на социално ниво

Непокорство – стремеж да  покажем самостоятелност и способност за работа в съответствие със собствените решения.

Как да се справим с това ? – Отново с движение

Ето съветът на психолозите :

„Всъщност всичко е много просто – просто започнете!“

• Големият път започва с малка стъпка. Ако трябва да подготвите проект или да напишете дипломна работа, съвсем не е задължително да го направите наведнъж. За начало е достатъчно да намерите необходимата информация. А това също не е лесна задача, нали?
• Много полезно е съставянето на план. За да го направите, формулирайте изпълнението на задачата по точки и тогава с удивление ще откриете, че няма нищо плашещо или сложно.
• Планирайте времето. Нека всеки етап има свой срок – това дисциплинира и позволява да направите работата по-ефективна.
• Ако ви плаши необходимостта да следвате този ред, опитайте обратния подход – планирайте не задачата, а всичко останало: разпишете времето си за сън, хранене, отдих, хоби. По този начин работата ще се окаже своеобразно „свободно“ време, което, от една страна, е по-приемливо чисто психологически, а от друга – позволява да видите колко време ви отнема работният процес.

Ако негативните емоции по отношение на стоящата пред вас задача все още остават, премислете ги отново. Разберете защо отлагате решението й. Страхувате се от неуспех? Струва ви се, че няма да се справите? Опасявате се от негативната реакция на другите? Анализирайки страховете си, вие се избавяте от тях.                                                                   

3.   Физическо състояние – реализацията и на най- добрата идея изисква физическо сътояние, което ни дава възможност да участваме в този процес . Да, историята познава феменомени като Сивът Хокинг и Ник Вуйчич, които въпреки физическото си сътояние постигат световен успех, но именно при тях, силата на духа и огромната мотивация са двигателите, вдъхновили хората по цял свят. Добрата физическа форма , не е самоцел, тя дава необходимата сила и енергичност. Позволява сами да участваме в реализацията на идеите си. Превръща се в източник на енергия. Движението е заложено в самата ни природа, то е реалното доказателство, че сме живи същества.

4.   Информираност и интелектуален потенциал - има една древногръцка теория на Зенон за обема на познанията и въпросите, които те пораждат. С колкото повече знания разполагаме, толкова повече въпроси си задаваме. Това предизвиква движението на мисълта. В крайна сметка, няма как да доведем прекрасната си идея в реалното пространство на живота ни без

нужните знания за механизми за осъществяването й.

Много от високите технологии в медицината и във всички сфери на живота ни са били просто красива идея, докато зад реализацията им не застава огромен екип от хора с реални познания не само в медицината, но и в сложната инженерна материя.

5.   Емоционална интелигентност - Даниел Голдман има книга посветена на изключителната способност, с която не се раждаме, тя се изгражда в зависимост от много фактори – среда, начинът на живот и това какви качества се опитваме да изградим в себе си. Състои се от няколко компонента:

- Самосъзнание и познаване на себе си - самоувереност , реалистична самооценка и чувство за хумор.

- Саморегулация – възможност за овладяване на разрушителни импулси и негативни емоции

- Мотивация – силно изразено желание са успех, оптимизъм, дори при възможен провал и  способността да отлагаш моментното удоволствие, предприемаш действия сега, лишавайки се от нещо, за да постигнеш неща в бъдеще .

- Емпатия – способност за разбиране на емоционалната чувствителност на другите, дори при различия в културен или религиозен план. Способност за изграждане на взаимоотношения почиващи  на взаимно разбиране и съхранение на тези взаимоотношения.

- Социални умения – комуникация , влияние , опитност при управление на промени

Изграждайки живота си във всички важни сфери, които го правят наистина пълноценен, развитието на емоционалната интелигентност ни помага да намерим верния подход и във взаимоотношенията с другите и спрямо самите нас.

Как ще започнем деня си или как ще изградим живота си? Колко приятелства ще създадем и колко хора ще направим щастливи? Колко победи ще отбележим и колко пъти ще се изправим, след като сме паднали, както и за кое от двете се иска повече сила?

На всички тези въпроси има хиляди отговори, те определят нашите собствени истини, както и посоката ни на движение! Важно е да я следваме, след като вече сме я определили. Рано или късно, тя води до определената цел.

Понякога не е лесно. Понякога изглежда даже невъзможно и тогава само движението ни помага да не губим надежда.  

Винаги ми е харесвала метафората с автомобил, който се движи в мрака със светнати фарове. Шофьорът не вижда крайната цел, държи я в съзнанието си. Всичко, което вижда са само, осветените от фаровете 10 метра от пътя и чува шумът на двигателя.

 Само ясната цел и движението, ще го отведат там, където винаги е искал да бъде.

Имате ли цел? Не спирайте да се движите! А ако по пътя срещнете съмишленици, споделете движението. Това винаги ни прави по-щастливи.