6 неща, които не знаем за пенсионирането в България

Голяма част от хората под 40 години у нас не се замислят особено за годините, когато вече няма да могат/ да искат да работят, т.е. когато се пенсионират. Те имат по-важни неща за решаване като създаване на семейство, покупка на жилище, отглеждане на дете и много други. Искаме или не, ние сме част от пенсионната система в България и е добре да знаем някои основни неща, за да не останем изненадани, както нашите родители, баби и дядовци, които получават ниски пенсии и чакат поредното правителство да ги увеличи.

1.Държавата НЕ гарантира размера на пенсиите

Често чувам думата „гаранция“ от хора, които се осигуряват върху високи доходи и разчитат, че държавата ще се погрижи за тях, когато се пенсионират. За съжаление, това не е точно така. Дори сегашното и следващите правителства да осигурят по някакъв начин необходимите средствата за изплащането на пенсиите, те не може да гарантират размера и адекватността им във времето.

В момента, държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст е между 30 и 40% от последната заплата на осигурения, като точния размер се изчислява по сложна математическа формула. Ще можем ли да живеем нормално, ако сме получавали 1,000 лева заплата, а пенсията ни е 300 лева? Не мисля. Дори през всичките ни години да сме се осигурявали на максималния осигурителен доход, пак има таван на пенсиите, който в момента е 910 лева. Ако сме получавали по 4,500 лева заплата през последните години, а след това доходът ни падне 5 пъти, няма да изгаряме от щастие, нали?

2.Парите за пенсии не стигат

Пенсионната ни система е от т.нар. разходно-покривен тип, т.е. осигуровките, които плащат сегашните работещи, отиват директно за пенсии на пенсионерите, без да се задържат и месец в държавата. Това означава, че те не работят и не носят доходи. Тази система е била подходяща през миналия век, когато работещите са били в пъти повече от пенсионерите. В момента у нас 100 осигурени издържат 83-ма пенсионери, като се очаква до 10 години да се пада по 1 работещ на двама души в пенсионна възраст и този коефициент да продължава да се покачва.

От много години насам осигуровките на работещите не са достатъчни за изплащането на пенсиите и всеки месец държавата прави трансфери от централния бюджет в този на НОИ, като този дял е над 52%. Това на практика означава, че всеки от нас дава за пенсионното си осигуряване (пряко или косвено) близо 40% от своите доходи. За съжаление, застаряването на населението, ниската раждаемост и емиграцията, ще влошават положението и пенсионната ни система ще бъде подложена под още по-голям стрес през следващите години. Решението е всеки сам да се погрижи за своите старини, а не да чака на държавата да направи това.

3. Държавата иска да ограничи пенсионерите

Колкото и грубо да звучи, това е така. Държавата има възможност да изплаща ниски пенсии на ограничен брой хора. Важен показател за всички министри на финансите е процента от БВП, който държавата харчи за пенсии. Когато той наближи 10% се започват дискусии как да се увеличи пенсионната възраст или да се ограничат правата за пенсиониране на различни професионални групи.

Тъй като не се очаква да има драстичен ръст на икономиката ни през следващите години, единствения ход за намаляване на тези разходи е механичното намаляване на пенсионерите. Как може да стане това? Ниските пенсии си свършиха своята работа, а възрастта за пенсиониране ще направи останалото. При средна продължителност на живота у нас от 74 години и средна възраст за пенсиониране от 65 години, всеки може да сметне колко години средно един пенсионер получава пенсията си. Ако парите пак не достигат, се говори за още по-висока възраст за пенсиониране от 67 (дори 70) години. Накрая, просто няма да останат много хора, които да доживеят да вземат пенсии, а дори това да стане – те ще получават съвсем максимални суми, както и досега.

4. Доходността на партидата ни в УПФ не е много висока

Родените след 1959 година внасят 13.8% от осигурителния си доход в Държавното обществено осигуряване и 5% в Универсални пенсионни фондове (УПФ), които се управляват от частни компании. Родените преди тази година внасят всичките си осигуровки за пенсия (18.8%) в държавата. Според данните на Комисията за финансов надзор към края на 2016 година активите на всички УПФ в България са около 8,9 милиарда лева, което прави средно по 2,500 лева в индивидуална партида.

Дори да оставим настрана тази сравнително малка сума, която ще стигне само за някаква съвсем минимална пенсия, реалната доходност (като се приспадне инфлацията и таксите), която реализират пенсионно-осигурителните дружества за последните 15 години е близо до нулата. За справка, само през 2008 година активите на осигурените лица се обезцениха с над 20%. Наистина, това беше най-голямата криза от доста години насам, но това не е оправдание, след като има елементарни стратегии за ограничаване на загуби.

5. Таксите на пенсионните дружества не са ниски

Осигуряването за допълнителна пенсия в УПФ е вид инвестиционен инструмент и като такъв трябва да платим определена цена за неговата покупка и поддръжка на компанията, която го предлага. Основната такса, която събират пенсионните дружества е административната такса, която се удържа от всяка вноска. Тя е максимум 4.25% от 2017 година, т.е. от всеки внесени от нас 100 лева, компанията взима 4 лева, а останалите 96 лева отиват по нашата партида. Добрата новина е, че тази такса е еднократна. Въпреки това, за сравнение ще кажа, че подобни удръжки на входа има и за други инвестиции като борсово търгувани фондове (ETFs) и взаимни фондове. При първите има минимални такси на входа от 0.1% - 0.2% (ако изобщо ги има), а при вторите са в рамките на 2%-3%.

Втората основна такса, която се плаща на пенсионните компании е инвестиционната, с която те си покриват разходите за заплати, наеми на офиси, комисионни за борсова търговия и други. Тя е максимум 0.85% и се начислява всяка година върху сумата, която е в нашата партида. За сравнение, при ETF фондовете те са до 0.2% на година.

6. Над 2/3 от пенсионерите у нас искат да работят

Според изследване на Световната банка от миналата година, ниските пенсии принуждават над 67% от пенсионерите в България да продължават да работят или да си търсят работа. Това е много далеч от представата ни за спокойни и жизнерадостни старини. По този начин те изкривяват пазара на труда, като се съгласяват да работят за по-ниски възнаграждения, които да добавят към държавните си пенсии.

Ако сте като 90% от хората, с които съм говорил, най-вероятно имате спестявания за около 2-3 години напред (в най-добрия случай), ако останете без доходи. Ако това не се промени, ще се наложи да работим до края на живота ни (или докогато ни каже НОИ и държавата). Ние нямаме абсолютно никакво влияние върху това решение. Ще може ли пълноценно да изпълняваме работните си задължения на 75 или 80 години? Много се съмнявам, въпреки напредъка на медицината и плавното увеличаване на продължителността на живота.

Решението е в нашите ръце и за разлика от нашите родители, баби и дядовци, ние имаме възможност да реагираме и да вземем мерки, за да не стигнем до тяхното положение. Личната отговорност за собственото ни бъдеще и повишаването на финансовата ни грамотност ще ни помогнат да се радваме на спокойни и щастливи старини.

Весели празници!