9 български поговорки за парите, които да (не)спазваме

Поговорките са кратки народни мъдрости, които се предават от поколение на поколение. Тези, които ще ви представя в тази статия съм ги научил като дете от моите родители, баби и дядовци. Не всички поговорки са наистина мъдри и полезни обаче. Има и такива, които трябва да забравим веднага и да не ги споменаваме на нашите деца, ако искаме да се оправят добре с парите и с живота, като цяло.

1. "Ако нещо е твърде хубаво, за да е истина, то най-вероятно е точно така."

Аз не вземам прибързани решения, още по-малко базирани на поговорки, но ако някой нигерийски принц ни предлага да завещае цялото си богатство срещу скромна такса, или друг ни обещава 300% доходност на година в поредната МЛМ схема, то това (най-вероятно) е измама. Все пак, оставям 1% вероятност това да е истина, защото съм се убедил в този живот, че наистина няма невъзможни неща.

Тази поговорка я научих още много малък по най-трудния и болезнен начин. Нашият съсед - чичо Ангел имаше „вълшебна машина“, която превръщаше обикновена хартия в новички 10-левки. А тази пари си бяха сериозна сума за едно 6-годишно дете. Той ми каза, че ще ми я продаде само за 20 лева, и аз започнах да събирам тези пари. Вече бях близо до целта, когато споделих идеята си за тази „сигурна“ инвестиция с родителите ми.

Те не бяха особено щастливи и накараха чичо Ангел да ми разкрие „магията“. Оказа се, че това е само фокус, а 10-левката е една и съща всеки път (въпреки че е истинска). В този момент мечтата ми за „Машина за пари“ умря, а аз научих поговорката, че нещата не са такива, каквито изглеждат, за съжаление.

Оттогава не се доверявам толкова лесно, особено когато става въпрос за инвестиции и обещания от типа „висока възвращаемост без никакъв риск“. По-късно разбрах, че винаги има връзка между поетия риск и очакваната доходност. Тази поговорка ме спаси от всички измами, схеми и пирамиди през последните 20 години.

2. "Парите не растат по дърветата."

Напротив – парите растат по дърветата, или поне хартията от която са изработени е направена от дървесина. Това е една от най-омразните ми поговорки. Чувах я често, когато поискам ново колело или електронна игра като на Сашко. Тази народна мъдрост (ако може да се нарече така) беше равносилна на „Това не може да си го позволим“ и с нея разговорът приключваше.

Когато пораснах разбрах, че парите са навсякъде около нас и в хората, които срещаме всеки ден. Просто трябва да направим нещо, за да ги вземем. В началото знаех само един начин да го направя – да продавам времето си за пари. Не е лошо и си има доста плюсове. С течение на времето, „поскъпваш“ и разменяш един работен час за по-голяма сума. Лошото при този начин на изкарване на пари е, че когато спреш да работиш, и парите спират. Също така, всеки от нас има само определен брой часове на месец, които може да продаде, а и заплатата не може да расте вечно.

Това ме накара да започна да търся и други начини, за да си набавям пари. Така стигнах до инвестициите – влагаш едни пари сега и получаваш повече след определен период от време. Хубавото е, че резултатите не зависят толкова пряко от времето, което отделяш на тази дейност. От близо 3 години имам собствен бизнес и се оглеждам за проблемите на хората, които мога да реша. Те са доволни, че има някой, който си мисли за техните проблеми и може да им помогне, и ми дават техните пари.

3. "Пари при пари отиват"

И тази поговорка съм я научил като дете. Използваше се главно за оправдание, че някой друг има повече или е по-добре материално. Това беше абсурдно като факт, защото всички имахме по равно (малко или много, зависи от контекста), просто някой крадеше малко повече, имаше по-добри връзки или известна сума в конвертируема валута. След промените тази поговорка стана още по-абсурдна, защото хора с малко пари станаха много богати.

Технологиите и огромния обем на безплатни знания изравниха много възможностите за инвестиции и получаване на доходи. Ако до края на ХХ век повечето отрасли бяха капиталоемки, то сега с един лаптоп и интернет връзка може да направиш всичко. Включително и да купуваш двигатели за селскостопански машини от един щат в САЩ и да ги продаваш в друг, докато си пиеш бирата в кафене някъде в Родопите (реален БГ пример с мой приятел).

Ако трябва да търсим обяснение на факта, че богатите хора по света и у нас стават още по-богати, а бедните – още по-бедни, то причината е в техния ум и навици (а не в парите им). Съвсем прост пример ще дам. Аз познавам няколко богати хора в България, които са загубили всичките си пари преди години, но сега отново са на същото ниво, дори на по-високо. Обратно, почти всички тото-милионери стават богаташи за един миг, но не успяват да задържат парите си и след няколко години отново са в същото положение, дори по-зле. Не парите са важни в тези примери, а способността на човек да ги изкарва, управлява и умножава. За мен, по-скоро умен човек с малко пари ще забогатее, отколкото глупав да ги увеличи.

4. "Бели пари за черни дни"

Тази поговорка всеки българин я е чувал. Аз съм голям привърженик на т.нар. авариен фонд, т.е. спестени пари, които да ни послужат за покриване на непредвидени разходи. Това е един от малкото принципи в личните финанси, които работят при мен и при 100% от моите клиенти. Колкото и да не ни се иска, лошите неща се случват и на добрите хора. А и не е задължително тези пари да отиват за лоши поводи – раждането на дете, сватба, заминаване за чужбина или изненадваща почивка са добри причини за изразходване на събрания фонд.

Единственото нещо, което не ми харесва в тази поговорка е подтекста й, че събраните пари в хубавите (бели) дни ще се ползват в черните дни. Не ми звучи особено позитивно. Американците, например, използват израза „Спестявай пари за дъждовен ден (Save money for a rainy day), което звучи не толкова песимистично. Ако трябва да дадем ново звучене на тази българска поговорка, може да се казва „Бели пари за още по-бели дни“.

5. "Капка по капка вир става"

Това пишеше на първата ми касичка, която получих като подарък от една леля в единствената банка тогава – ДСК. Приех този лозунг или поговорка много сериозно и започнах да спестявам всяка стотинка, която ми върнат като ресто или ми остане от пазара. Когато отворих касичката, се оказа, че имам достатъчно пари, за да си купя електрическо влакче. Нямате си представа колко бях горд, че сам съм успял да си купя толкова голямо нещо. Винаги казвах „Аз сам“, когато роднините ме питаха „Кой ти купи това хубаво влакче – мама или тате?“.

Тази история от детството ме направи страстен привърженик на спестяването и доста покупки след това се финансираха от фонд „Касичка“. Сумите ставаха все по-големи, но основната идея се запази – малко по малко, по няколко лева на ден, се събират по-големи суми и става вир. Така запалих и жена ми по спестяването и планирането. Като оптимизирахме (намалихме) само леко дневните ни разходи, събрахме сума за едно голямо пътуване из Европа. И сега, у нас има една метална касичка, в която пускаме всеки ден стотинките и металните левчета, които са ни останали в портфейлите.

6. "Рано пиле, рано пее"

Доскоро не се бях замислял какво означава тази българска поговорка. Родителите ми я използваха, когато ме будеха в 7 без 10 за училище. Винаги съм бил ранобуден и за мен времето, преди да се събудят другите хора и за започне градския шум, е било най-добре използваното. До 10 – 11 часа съм отметнал повечето от задачите за деня и имам време за себе си след това, в което мога да чета интересна книга или да се разходя в парка. Обратно, ако стана след 9 часа сутрин и докато се оправя и закуся стане 10 часа, имам чувство, че денят е минал и той е не е бил ползотворен.

Тази поговорка я свързвам, освен с ранното ставане, и с инвестирането. Колкото по-рано започнем да спестяваме и да влагаме парите си в активи, толкова по-рано ще може да станем финансово независими или да натрупаме нашето богатство. Силата на сложната лихва е направила повече хора милионери, отколкото уникалните бизнес идеи.

7. "Евтиното винаги излиза скъпо"

Тази поговорка научих някъде в тийнейджърските си години. Като малък нямаше категории като „евтино“ и „скъпо“, защото имаше само един вид сирене, един вид салам, един вид велосипеди, един вид топки за футбол и т.н. След 1989 година нещата се промениха. Много ясно си спомням как аз научих тази мъдрост и я спазвам до днес. Родителите ми купуваха някакви турски маратонки, които не бяха хубави и се късаха много бързо. Така за една година купуваха поне по 2-3 чифта.

Тогава един съученик дойде на училище с оригинални маратонки на известна западна марка. Освен, че бяха супер „готини“, той изкара с тях цяла година. Реших да приложа уменията си за преговори с родителите ми и ги убедих да ми купят оригинални маратонки с условието, че ще е само един чифт за цялата година. Те излязоха малко по-скъпи, отколкото си мислех, но издържаха геройски цяла учебна година и се скъсаха тотално чак в края на лятната ваканция, като имате предвид, че не ги събувах изобщо и играех футбол с тях. И сега предпочитам да дам малко повече пари за по-качествен продукт, отколкото да си купя такъв с ниско качество.

8. "Ден година храни."

Тази поговорка е свързана предимно с бизнеса и за мен носи отрицателно значение. Съгласен съм, че за някой дейности има много силни дни, седмици и месеци, а останалите са относително слаби, но повечето предприемачи я разбират погрешно и надуват цените в ден-година-хранещите дни. Така правят магазините с агнешкото по Гергьовден, шараните за Никулден, цветята на 15 септември, такситата на Нова година и много други стоки и услуги. Радостното е, че конкуренцията през последните години повия положително върху тези аномалии и вече разликата в цените „преди“ и „след“ не е толкова голяма.

Не ми харесва тази поговорка и защото идеята на бизнеса е клиентите да купуват отново и отново. Еднократните продажби не са бизнес, а по-скоро случайност. Доскоро чужденците бяха най-големите жертви на тази българска народна мъдрост. Цените за тях в курортите, в такситата, в музеите, в заведенията и на почти всички останали места, бяха почти двойни. Това, разбира се, е дискриминация и нещата се нормализираха, след като влязохме в ЕС.

В инвестициите също не търся силни дни и „удари“, защото това не е устойчиво. Дългосрочното мислене и по-малките, но по-стабилни, резултати са в основата на моята инвестиционна стратегия, която досега ми носи успехи и се надявам това да продължи и в бъдеще.

9. "Учи, за да не работиш."

За да съм честен, когато за първи път чух тази поговорка, не я разбрах. Как така ще уча, за да не работя. Нали затова толкова залягах над учебниците – за да стана космонавт, магазинер или мечтата на всяко дете – боклукчия. Чак когато станах на 16 години и работих едно лято в държавно предприятие, разбрах какво е искал да каже българският народ с тази поговорка.

Тъй като нямах образование (още не бях завършил дори средно), моята длъжност беше „общ работник“ – да помагам на всеки, който има нужда от неквалифицирана работна ръка. И го правех с усърдие и желание. За съжаление, бях един от малкото ентусиасти. Всеки работник си беше намерил някакво не изискващо много усилия занимание и си го вършеше с доста почивки за кафе и цигара. Не вървеше аз да казвам на възрастни хора с по 20-30 години стаж „Хайде да свършим нещо“.

Но, върхът на сладоледа и черешката на тортата беше в администрацията. Тъй като учех в икономически техникум проявих желание да видя и какво правят в отдел „ТРЗ“. Служителите там дори не криеха своите „странични“ занимания. Двама решаваха кръстословици, трима четяха вестници, един попълваше фишове за Тото 1, двама пушеха на прозореца и една служителка правеше кафе. Единствено в дъното на канцеларията на едно по-голямо бюро седеше служител с очила и табелка пред себе си „Главен счетоводител“, който разглеждаше ведомост за заплати.

Чак тогава разбрах поговорката „Учи, за да не работиш“. Трябва да си достатъчно умен и образован, за да не правиш нищо. Няма как работниците в консервна фабрика да не работят, защото производството ще спре, но пък хората в канцелариите никой не ги гледа. След години бях на стаж в същото предприятие, но вече частно. В отдел „Човешки ресурси“ (бившия ТРЗ) работеха само 2 човека и се справяха с работата си.

За щастие, тази поговорка е в миналото (въпреки че още чувам да се използва от родители). Сега тя звучи като „Учи, за да работиш“, защото безработицата при висшистите (ако има изобщо такава) е най-ниска и вече никой не разчита на „формалното“ си образование, а непрекъснато повишава своята квалификация.

Знаете ли други български поговорки, свързани с парите?