Борбата за Африка

Лидерският форум Русия-Африка, приключил в Сочи, вече бе наречен безпрецедентен. И твърде вероятно наистина е такъв. Не си спомням подобно нещо дори по съветско време. На среща с Владимир Путин в курортната столица на Русия долетяха главите на 43 страни и правителства, а още 11 държави от континента изпратиха министри или посланици. По един или друг начин в Сочи бяха представени повечето африкански страни.

Не ще и дума, с тази проява Кремъл гръмна с един куршум два заека. Първо, анонсира пред цял свят мащабно завръщане на Москва в Африка; второ, успя да спести време и сили. Вместо самият президент да лети през девет земи в десета, за да посети лично всяка от представените в Сочи африкански държави, по-добре да покани на гости техните глави или представители вкупом и да обсъди с всички желаещи форматите на предстоящото сътрудничество.

Ако се помъчим да опишем днешните интереси на Москва на африканския континент с термините на добрия стар марксизъм, става дума за следното: младият руски империализъм в лицето на различни кремълски "готвачи" (така наричат медиите в Русия бизнесмена Евгений Пригожин, ресторантьор и собственик на кейтъринг компания, свързван също с частната военна компания "Вагнер"), частни и държавни компании (формално държавните фирми от рода на "Газпром" или "Роснефт" де факто са частна собственост на техните топмениджъри) в контекста на международни санкции срещу тях излиза на лов за ресурси.

Днешната експанзия на руски капитали в Африка се дължи на всичко, привличащо там и западни, и китайски, и индийски фирми (Индия също е нов империалистически хищник на световната арена) - диаманти, петрол, злато, платина, редки метали и най-вече евтина работна сила. Защото Африка навярно е последният на планетата резерват, осигуряващ почти безплатен труд.

Тук могат да я конкурират само някои малки, бедни на ресурси страни от Централна Америка. Дори в Югоизточна Азия стойността на работната ръка постепенно расте. А да не споменаваме Китай, четири десетилетия смазвал съперниците си на международния пазар с евтини стоки, произвеждани на негова територия - до голяма степен благодарение на ниските разходи за работна сила. Но това е вече минало - минималната заплата в КНР днес надхвърля тази в Русия. Тъкмо по тази причина китайският бизнес се хвърли през последните години да завладява Африка - и то доста успешно.

В сегашния устрем на Руската федерация към Черния континент се откроява любопитна особеност. Докато другите инвеститори - европейски, американски, китайски и индийски, отиват там на първо място с капитали и едва след тях може да пратят въоръжени сили, за руската експанзия е специфично, че там влизат най-напред руски военни в лицето на различни частни военни компании и "съветници". Тъкмо последните гарантират успех за интересите на руския бизнес, свързан с Кремъл.

И докато европейците и американците често поставят искания, съвсем неприемливи за редица местни управници, например спазване на човешките права и демократично развитие, руските условия са далеч по-комфортни. Днешна Русия бди и пази прословутите си „духовни свръзки”(лансирано от Путин словосъчатание, описващо ценностите, свързващи Русия в единно цяло), тъй че не я плашат самобитните, даже най-канибалските (понякога в буквален смисъл) традиции от африканската политика. Та нали за нея суверенитетът - и собственият, и на партньорите й, стои над всичко, както за пореден път заяви пред форума в Сочи Владимир Путин: "В крайна сметка всички тези програми имат обща цел: да подпомогнат африканците сами да решават наличните проблеми с оглед укрепване на самите африкански държави, на техния суверенитет и независимост".

И още една специфична черта на днешната руска политика в Африка: търговските интереси на частни компании по чудотворен начин се налагат, опаковани в "антиимпериалистическа" риторика отпреди 40-50 години. Африканските лидери май не се сещат, че днешна Русия също е империалистическа страна, а навярно и нехаят за тези теоретични нюанси. Да купят оръжия без никакви предварителни условия от страна на продавача, да грабнат от него хубав процент под масата без разни глупави обвинения в корупция - ето какво искат мнозина глави на африкански страни. Всичко друго е второстепенно.

Руският капитализъм впрочем отдавна е минал в империалистическия стадий. Основен признак е износът (или "оттокът" според патетичната терминология на патриотичните икономисти) на капитали в различни колонии и слабо развити страни. През 18-и и 19-и век е преобладавал износът на стоки, произведени в развитите държави, но през 20-и и 21-и век едрият бизнес изнася вече не толкова стоки, колкото капитал. Изнася го там, където е по-евтина работната сила, значи стоките може да се произвеждат с далеч по-малко разноски, отколкото в развитите държави. В съвременния свят на практика не са останали колонии, но слабо развити страни все още има - и повечето са в Африка.

Друг въпрос е, че в борбата за новия пазар с размерите на цял континент младият руски империализъм неизбежно ще се сблъска не само със старите империалистически държави - САЩ и членките на ЕС, а и с нови - Китай и Индия. Това със сигурност няма да породи повече стабилност, за каквато говори в Сочи Владимир Путин - нито в Африка, нито в света като цяло. Напротив, в тази борба "за интереси" ще се появят цял куп нови противоречия и рискове. Което е само въпрос на време.

Александър Желенин от ИА Росбалт / БТА