Брекзитът има горчив вкус за лондонския бизнес с изискани храни и вино

Вносът на деликатеси от Испания е успешен бизнес за лондонската фирма Brindisa, но като много компании от гастрономичния бранш, които разчитат на свободното движение на стоки и работници в ЕС, тя е сериозно засегната от решението на британците да напуснат ЕС.

Моника Линтън основава компанията си с оскъдни средства преди 28 година, а сега Brindisa дава работа на 300 души в пет лондонски ресторанта, два магазина и склад. Фирмата е част от сегмент, обединяващ над 27 500 компании в Лондон и генериращи годишен оборот от над 14 милиарда британски лири (близо 17 милиарда евро).

Ресторантьорството е един от най-преуспяващите браншове в сектора на услугите, но и един от най-изложените на рисковете при процеса на излизане от ЕС, известен като Брекзит.

Що се отнася до Брекзита вероятно ние сме почти най-нелюбимата компания на правителството, тъй като внасяме всичко и даваме работа на много хора, които не са от Великобритания, посочи Линтън пред Ройтерс в магазина си на пазара Бъро (Borough Market) - рай за любителите на хубавата храна южно от Темза. Рязкото поевтиняване на британската лира спрямо еврото след вота вдигна цените на изключително качественото сирене, шунката и други продукти, които Brindisa внася от Испания, така че потъването на курса на британската лира може да струва на бизнеса около 2 милиарда британски лири в сравнение с курса миналата година по това време.

"Изключително притеснени"

За малките фирми, които доминират в гастрономичния сектор, преодоляването на валутните сътресения може за бъде всепоглъщащо, тъй като нямат достатъчно персонал да преминат към план за действие при извънредни обстоятелства.

Изисква цялото ни внимание, казва Джайлс Бъдибент, който заедно с брат си основава компанията за внос и дистрибуция на вино Barton Brownsdon & Sadler (BBS). "Ние имаме толкова. Не може да обикаляме наоколо да търсим нов бизнес," допълва той.

Компанията внася от страните членки на ЕС - Франция, Италия и Испания, както и от Чили, Южна Африка и Австралия. Тя е развила по-сложен подход за ограничаване на валутните рискове след световната финансова криза от 2008 година, омекотяващ първоначалния удар от Брекзита, но през октомври тя също трябваше да вдигне цените.

За BBS и Brindisa би било огромна пречка, ако споразумението, което Великобритания в крайна сметка постигне с останалите 27 страни от ЕС, включва връщане към търговските бариери.

"Изключително притеснени сме по този въпрос. В момента е толкова лесно. Искаш нещо да внесеш от Европа, просто го правиш," казва Бъдибент.

Brindisa внася доста нетрайни продукти като младо сирене и прясно месо. "Може да се върнем, там където вече сме били, където имаш супер много документи за обработка, но също така рискуваш нещата ти да бъдат задържани на границата," казва Линтън. Тя се притеснява и какво ще се случи с етикетирането, произхода на храните, безопасността на продуктите и автентичността им.

"Ако Великобритания ще създава собствени правила, всички доставчици ще трябва да имат етикети за Великобритания, вместо за Европа, което е наистина скъп и бавен процес," отбелязва Линтън.

Най-голямото притеснение за Линтън и останалите от този сегмент е, че Брекзитът ще въведе ограничения върху имиграцията, което пък ще свие избора от евтина чуждестранна работна ръка, на която те разчитат.

Ресторантьорският бизнес е имигрантски бизнес, каза Питър Хардън в елегантния салон на ресторанта Chez Bruce, отличен със звезди на Мишлен. Хардън е съосновател на Harden's London Restaurants, уважаван ежегоден каталог от 26 години.

Няма официална статистика за делът на чуждестранните работници в лондонския ресторантьорски бизнес, но според някои той е доста над 50 процента и даже две трети.

Лондончани са свикнали да чуват най-различни акценти, когато похапват в ресторант, купуват си храна за вкъщи или отиват в кафене.

Не само изключително квалифицирани работници

Макар правителството да не е представило точно как иска да управлява имиграцията след излизането на страната от ЕС, основната идея на политиката му изглежда е да има по-строги ограничения за неквалифицираните работници и по-лесен достъп за квалифицираните работници. Това до голяма степен засяга Хардън.

"Да, всички сме съгласни, че бихме искали колкото се може повече научни специалисти и неврохирурзи да се преместят във Великобритания, но секторът на ресторантьорството и туризма също е изключително важен. И като цяло разчита на неквалифицираната работна ръка, каза той.

Това е сложна тема за дискутиране, защото веднага щом бъде повдигната, е много лесно да бъдеш нападнат и хората да кажат, че ти по някакъв начин критикуваш местната работна ръка, допълва Хардън.

Средната надница на сервитьор в Лондон е 7,33 британски лири на час, съвсем малко над задължителната минимална надница от 7,20 британски лири за хората на възраст на и над 25 години, според официалната статистика.

Брус Пул, собственик на Chez Bruce и на още два лондонски ресторанта, каза, че бизнесът му просто няма да се справи без чуждестранните работници, особено от ЕС.

"По-голяма част от персонала в салона е от Франция, Италия, Испания, Германия и тям подобни," каза той при интервю в кухнята на Chez Bruce на фона на потракването на тигани и аромата на току-що изпечен бриош.

"Моя работа е да се опитам и да ги успокоя, доколкото мога, но, разбира се, и аз не знам какво ще се случи," допълва той.

Пул отбеляза, че чуждестранните работници са изиграли решаваща роля в трансформацията на британската култура на хранене, която преди няколко десетилетия бе повод за шеги сред европейските съседи на Великобритания, но сега е една от най-иновативните и разнообразни в света.

Ще чуете хората да говорят за революция в ресторантьорството във Великобритания, особено в Лондон, през последните 20 години, посочва той.

Това се дължи изцяло на хората, които работят в сектора тук (...) Наемаме хора отвсякъде и това със сигурност помага за разнообразието на културата ни на хранене, отбелязва Пул.

Естел Шърбън, Ройтерс

Източник: БТА