Цената на нeутралния избирател

Хората от “Менса”-България, които поканиха кандидатите за президенти да се подложат на техните международно признати тестове за интелигентност, да бъдат спокойни - никой няма да се яви. Не защото сред тях няма хора, които биха се справили добре, просто залозите са други, ухажването на на електората е от различен тип. Отдавна у нас никой от напиращите да ни управляват, не се мъчи да смае избирателите с интелект в чист вид, а апелира към емоции и фенщина.

Тестовете на “Менса” мерят онзи вид интелигентност, дефиниран в учебниците като “способност да се справиш в непозната ситуация”. За нея се изисква базисна начетеност, но много добра логика и умения да се разпознават модели и тенденции в на пръв поглед хаотична материя. В такова препитване добри шансове биха имали кандидатите с по-технократски профил. Като такива се очертават ген. Румен Радев, Трайчо Трайков, Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Пламен Орешарски, може би донякъде и бизнесменът Веселин Марешки и бившият разузнавач Велизар Енчев. Останалите нямат никакви шансове на тест на “Менса”, поне съдейки по това, което са ни показали досега в публичното пространство. Споменатите имат шансове да се справят, но едва ли ще се възползват от тях, защото моделът на кандидат-президентската битка е друг.

Да оставим настрани тънките сметчици за разсейване на гласове и осчетоводяване на аргументите за изнудване при подкрепа на балотажа, които лъснаха при издигането на определени кандидати. По важното е, че битката за държавен глава ще се води на геополитическия фронт, който у нас бе парцелиран емоционално през последните години.

Кандидат-президент с технократски профил би имал шанс в едно общество със значителен неутрален електорат. Безпристрастният избирател не се поддава на идеологически емоции, а избира прагматично, като чете програми. В началото на прехода, времето на тъй наречената синьо-червена мъгла, подобно поведение бе строго забранено. Точно си мислехме, че лека полека този вид разделение е останало в историята и тръгваме по пътя на прагматизма, и през 2013 година се озовахме в нова поляризация. И тя този път се оказа с много по-голяма тежест в геополитически план. Използват се всички мръсни средства за привличане на избирателя в един от двата силно емоционални лагера, включително и опити за засрамяване и издаване на присъди, ако не си направил “своя цивилизационен избор” - разбирай, не си избрал правилния Голям брат. (текстът продължава на следващата страница)

А Големите братя, както знае всеки неутрален и прагматично настроен човек, имат склонността да концентрират много власт и ако не бъдат градивно критикувани и санкционирани, правят доста пакости. Само че и двата лагера “забраняват” подобен граждански контрол над своите патрони. “Забраняват” под страх от обвинения в ретроградност или безродност или каквото друго там си харесат от полето на емоционалното изнудване.

И най-провинциалното събитие вече има геополитическо измерение. Много по-страшно от времето на комунизма, когато една моя учителка от основното училище ме обвини в “антисъветизъм”, понеже си бях забравила червената връзка и отидох без нея на пионерски сбор. По същата писта мина и умилително нелепата и глуповата българска двойна кандидатура за генерален секретар на ООН, та президентските ни избори ли няма да бъдат брандирани по същия начин? Със сигурност това ще са залозите. Те ще са емоционални, призивите към електората ще са пълни с пренебрежение към интелигентността му. Така че няма никаква нужда кандидатите да замерват своята по критериите на “Менса”, това никак няма да им послужи в избраните вече стратегии.

Неутралният електорат ми се струва нещо като еквивалент на средната класа в интелектуален план. Колкото повече той се разширява, толкова повече вероятностите за разумен избор и тържество на демокрацията се увеличават. Но на него трябва да му се даде шанс. Ако средната класа се множи, като се премахват пречките пред бизнеса и се дава равен шанс на всеки, то неутралният електорат набъбва, когато има добро образование и уважение на властта към избирателя. От това никой у нас няма интерес. Всички управляващи предпочитат лесно манипулируеми фенове пред разумно избиращи граждани. Затова и образованието е пратено в пета глуха и овъртолено с ненужно и самоцелно администриране и бумащина.

Та от “Менса” България да са спокойни. Няма да замерват ничий кандидат-президентски интелект. Не сме още на това ниво. Няма и критична маса неутрален електорат, който да има нужда от подобна оценка на евентуалите си избранници.