Чакайте отговор

Началото на военната операция в Украйна бе не само необратима точка в скъсаните отношения с киевската власт, но и нова точка на отброяване в отношенията на Русия със Запада, навлезли вчера сутринта във фаза на безсрочна конфронтация. Трудно е да сдържим емоциите си; нека обаче се запознаем с позициите на страните в това противопоставяне.

Колективният Запад наближи кризата през 2022 г. по-подготвен, отколкото преди събитията от 2014 г. Разликата е, че присъединяването на Крим преди осем години бе стремително и изненадващо, докато днешната руска военна операция се обсъждаше от няколко месеца.

При това през последните осем години Западът натрупа значителен опит както в прилагането на най-широк спектър от икономически и политически санкции, така и в регулирането на механизми, координиращи санкционната политика на отделните страни. Но днешното предизвикателство на Кремъл срещу Запада е по-принципно и по-мащабно от присъединяването на Крим. Затова се очаква Кремъл да получи по-решителен и впечатляващ отговор.

Най-малко две са "червените линии", които Западът не може да премине в момента.

- Първо, няма как да накаже Москва с помощта на военна сила, доколкото Русия си остава ядрена свръхдържава и всеки военен сблъсък с нея може да прерасне в ядрен конфликт от глобален мащаб. Дори война с обикновени оръжия в центъра на Европа може да означава за Запада поначало неприемливи загуби.

- Второ, на практика е нереално Москва оперативно да бъде изолирана в икономически план, като се отрежат всичките ѝ търговски и инвестиционни връзки с околния свят. Финансовите пазари бездруго реагираха твърде нервно на последните събития. Ролята на Русия на някои важни пазари, примерно на енергийните, е прекалено голяма, за да може руският износ бързо да се замени с алтернативни доставки. Изключването на Русия от международната система за разплащания SWIFT би създало съществени рискове за стабилността на световната финансова система. Една светкавична изолация на Москва би предизвикала множество негативни последици, включително перспективата глобалната икономика да хлътне в нова рецесия. 

Всички други мерки за натиск остават в рамките на възможното. Лични и институционални санкции, ограничаване на научно-техническите, образователните и хуманитарните връзки, изключване на Москва от многостранните организации, осъждане на Русия от трибуната на ООН и на други международни форуми, отказ от политически контакти на високо равнище, бойкот на проявите на руска територия - списъкът може да се продължава до безкрай.

Подобни мерки естествено ще нанесат осезаеми щети на някои сектори от сътрудничеството на Русия със Запада, но едва ли ще породят преки рискове за политическата стабилност или ще предизвикат корекции в руската външна политика в посока, желана от Запада.

Затова ще предположим, че наред с демонстративните "показателни" санкции за бързо реагиране САЩ, НАТО и ЕС в най-скоро време ще започнат да действат с цел по един или друг начин да изтрият горепосочените "червени линии". Дори да не е веднага, а за няколко години, даже десетилетия.

Във военната сфера задачата ще е изцяло да се използва технологическото предимство на Запада, за да може след време максимално да се девалвира руският военен потенциал - и ядреният, и конвенционалният. Това може да стане например чрез рязко увеличаване на инвестициите във футуристични системи за противоракетна отбрана, средства за кибервойна, космически оръжия и прецизни обикновени въоръжения.

В икономиката изглежда ще се действа за постепенно, но последователно изтласкване на Русия от стратегическите пазари, на първо място от енергийните и най-напред в Европа.Неизбежният отказ от "Северен поток-2" е само първата стъпка в тази посока.

Изтриването на "червените линии" няма да стане бързо и ще струва скъпо. То предполага дългосрочни и целенасочени усилия на колективния Запад, отпускане на твърде значителни финансови ресурси, политическа мобилизация на населението, създаване на нови механизми за многостранна координация и други подобни.

Мащабите на необходимите усилия са напълно сравними с мащабите на задачите, които Западът си постави през първите години от Студената война в средата на миналия век. Основните надежди по всяка вероятност се свързват с решаващото икономическо, финансово и научно-техническо надмощие на колективния Запад над Русия.

На какво разчита тогава Москва, хвърлила на Запада толкова дръзко предизвикателство? Явно на това, че западният свят вече не е тъй силен, нито толкова мотивиран, колкото преди три четвърти век.

Москва приема за предпоставка, че общото съотношение на силите в световната политика и икономика се мени не в полза на Запада, затова опонентите на Русия няма как да повторят победата си в Студената война от ХХ век и през ХХІ столетие. Но съвсем не е сигурно, че в този дългосрочен конфликт главните незападни силови центрове от съвременния свят ще искат да пазят добронамерения си неутралитет към Москва. Това може да стане нов сериозен проблем за Русия, която има риск да остане в стратегическа самота.  

Андрей Кортунов, в. "Комерсант"/ БТА