Франкфурт, имаме проблем!

По-малко от година, след като гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард бе принудена да се отметне от думите си: „ние не сме тук, за да затваряме спредовете“, нарастващата доходност по американските облигации, доведе до ръст на разходите за заемите в Европа. Сега Лагард е изправена пред потенциална нужда от намеса за ограничаване на ръста, пишат Маркъс Ашуърт и Марк Гилбърг за Блумбърг.

На фона на ръста на цените на основните стоки до 8-годишен връх, нарастващата фискална подкрепа от страна на правителствата за местните икономики и успеха на ваксините, подклаждащ оптимизъм относно прекратяване на строгите ограничителни мерки срещу разпространението на коронавируса, доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа достигна най-високото си ниво от година. Същевременно с това, доходността по 30-годишните германски облигации премина от отрицателната на положителната територия в рамките на три кратки месеца – от минус 0,2% на 0,2%.

Това развитие стресна Европейската централна банка. „ЕЦБ следи отблизо развитието на доходността на по дългосрочните облигации“, коментира Лагард в понеделник. „Наблюдаваме внимателно дългосрочните ставки“, каза в същия ден членът на управителния съвет на централната банка Франсоа Вилерой дьо Гало. „Ще се погрижим те да останат благоприятни“, заяви стратегът на Deutsche Bank Джим Рийд. Забележително е, че централните банкери чустват нуждата да се намесят вербално в момента, в който доходността по 10-годишните германски облигации все още е на ниво от минус 0,3%.

Докато ЕЦБ разбираемо изразява притеснения относно последните движения на дълговия пазар, Федералният резерв на САЩ изглежда е далеч по-спокоен. „Това е декларация на увереност от страна на пазарите, че икономиката ни ще има стабилно и пълно възстановяване“, отговори председателят на Фед Джером Пауъл на въпрос какво мисли за нарастването на доходността по облигациите. Предвид по-стабилната перспектива за растеж в САЩ, той може да си позволи да бъде по-спокоен от колегите си в Еврозоната,

Pандемична програма за извънредни покупки (PEPP) в размер от 1,85 трлн. евро предоставя на ЕЦБ достатъчна гъвкавост, за да може централната банка да увеличи покупките и да се пренасочи към  дълга с по-дълъг матуритет. Тя обаче може да купува облигации с матуритет до 31 години, докато все повече европейски правителства емитират дълг с  още по-дълъг матуритет – 50 и дори 100 години.

На фона на нуждата за финансиране на приетият миналата година европейски възстановителен фонд от 750 милиарда евро, съществува спешна необходимост от продажба на по-голям обем дълг със супер дълъг матуритет. След като доходността по 50-годишните европейски облигации достигна 0,44%, докато през декември бе на отрицателна територия, финансирането на спасителния пакет вече не е безплатно. Така че, Франкфурт, имаме проблем!

Предприемането на мерки за овладяването на този скок на доходността ще доближи ЕЦБ до  приеме на стратегия за контрол на кривата на доходността, стъпка, която централната банка не иска да предприема. Това означава, че засега тя ще се ограничи до даването на изказвания, които се надява да доведат до спад на доходността.

ЕЦБ се старае да си осигури място за действие с новия си не особено ясен фокус върху поддържането на благоприятни финансови условия поне до края на кризата. Въпреки че тези условия включват корпоративните кредитни спредове, стойността на еврото, лихвените проценти и други показатели, най-важният компонент си остава доходността по референтните облигации. Това е и най-лесният фактор за наблюдение от участниците на пазара.

Скоростта на движение на европейските държани облигации, при която доходността на 10-годишните германски държани ценни книжа скочи до осеммесечен „връх“ от минус 0,3%, изненада пазара. Анкетираните от Блумбърг анализатори, които постоянно надценяват разходите за държавни заеми, не очакваха облигациите да достигнат настоящите си нива до края на годината.

Подобно на скорошната сила на еврото, дължаща се основно на слабостта на щатския долар, нивата на доходност на европейските облигации са подвластни на външни влияния, които са до голяма степен извън контрола на европейските институции.

ЕЦБ полага огромни усилия да убеди пазарите, че разполага с достатъчно огнева мощ, за да подкрепи трайно слабо представящата се икономика. Ако обаче настоящата тенденция продължи да заплашва европейското възстановяване, централната банка може да бъде принудена да възприеме контрола над кривата на доходността.