Инфлацията в Еврозоната нараства, но неравномерно

Инфлацията в Еврозоната започна да се повишава благодарение на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя обаче не нараства равномерно в отделните страни членки.

В момент, когато политиката на Марио Драги за стимулиране на покачването на цените започва да дава резултат, 340-те милиона жители на Еврозоната ще установят, че инфлацията няма да има един и същ ефект навсякъде.

Президентът на ЕЦБ предприема периодично през последните години мерки за стимулиране на повишението на цените, което достигна миналия месец най-високото си равнище от над три години. Еврозоната, в която членуват 19 страни, по всяка вероятност ще се изправи пред по-настоятелни искания за повишаване на заплатите в страните с регулиран пазар на труда, а държавите, които все още се опитват да се справят с проблемите с безработицата, предизвикана от рецесията, може да се окажат с понижени възможности да харчат.

Възможно е това да бъде спънка за движеното от потребителите възстановяване, което получи тласък от евтината енергия, по-либералната парична политика и по-лесното финансиране. Домакинствата и компаниите ще трябва да се успокоят от факта, че е малко вероятно инфлацията да излезе извън контрол. Това означава, че ниските лихвени проценти и купуването на активи от ЕЦБ ще продължат още известно време.

"Новата тенденция на повишаване на инфлацията вероятно ще се отрази на динамиката на трудовите възнаграждения в средносрочен план - макар и в различна степен в отделните страни членки", заяви Максим Сбаихи, икономист от Bloomberg Intelligence в Лондон. "В Германия профсъюзите вече я взимат предвид и искат значително повишаване на заплатите. Точно обратното се случва в Испания, където високата безработица поставя служителите в много по-слаба позиция."

Двете икономики са нагледен пример за различията в Еврозоната.

Погледнато по-общо, и Германия, и Испания регистрират силен икономически растеж, стимулиран от вътрешното потребление. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия нарасна с 1,9 % миналата година, а на Испания - с 3,3 %.

След това обаче историите на двете страни поемат в различна посока. Заетостта в най-голямата европейска икономика е на рекордно равнище, а безработицата - над два пъти по-ниска от средното ниво в Еврозоната от 9,8 %. Безработицата в Испания, макар и по-малка в сравнение с пика по време на кризата, все още е над 19 %.

Искания на профсъюзите

При условие че инфлацията в Германия е 1,7 %, профсъюзите имат аргументи да искат по-високи трудови възнаграждения. Ver.di ще започне този месец преговори за заплатите и настоява за повишение от 6 % за около 1 милиона човека от държавния сектор. Синдикатите, представляващи работещите в енергетиката, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, внесоха искания за вдигане на заплатите с най-малко 4,5 %.

Подобни увеличения ще предизвикат вторични ефекти, към които Драги и неговите колеги толкова силно се стремят. ЕЦБ, според протоколите от последното й заседание, е отбелязала, че по-здравият трудов пазар има възможност да удовлетвори исканията за повишаване на заплатите.

"Процесът на договаряне на възнагражденията досега бе доста унил, но това може да се промени, когато работниците осъзнаят, че реалните надници не нарастват или дори намаляват", гласи отчетът, публикуван в четвъртък. "Възможно е развитията на трудовия пазар в Еврозоната да продължат да бъдат по-динамични от очакваното, предвид периодично повтарящите се положителни изненади."

Не чак толкова голяма възможност

Инфлацията в Еврозоната е била 1,1 % през декември, като същинската е била 0,9 %. Целевото равнище на ЕЦБ е малко под 2 % и членът на Управителния съвет Франсоа Вилроа дьо Гало каза, че то все още остава далеч.

"Някои хора изглежда са обезпокоени от евентуалното завръщане на инфлацията", заяви той в новогодишното си послание към финансови шефове в Париж късно вечерта в четвъртък. Той подчерта, че "то е силно преувеличено".

Дори при това положение, с повишаването на цените, работниците в страните, измъчвани от висока безработица, може да нямат кой знае каква възможност да искат по-големи заплати за компенсиране на нарастващите цени.

Инфлацията в Испания се е покачила рязко до 1,4 % миналия месец, сочат публикуваните в петък окончателни данни на националната статистическа служба. В същото време средната заплата според колективния трудов договор от 2016 г. се е повишила само с 1,06 % според правителствена статистика. Същинската инфлация се е ускорила до 1 %, показват още данните. Аналогично, работниците в Италия и Гърция, където безработицата съответно е 12 и 23 %, също могат да се окажат в слаба преговорна позиция.

Разходите на домакинствата в Еврозоната няма да останат незасегнати, като се очаква темпът на тяхното повишение да е намалял от 1,6 до 1,4 % през 2016 година, според прогнози, събрани от Блумбърг. Цялостният икономически растеж също може да се понижи до 1,4 %.

"Ниската инфлация помогна възстановяването на потреблението да набере импулс през последната година, като го стимулираше чрез по-ниските цени на енергията. По-високата инфлация неутрализира частично този ефект", заяви Бен Мей, икономист специалист по Еврозоната от фирмата за бизнес консултации Oxford Economics.

Мария Тадео, агенция Блумбърг

Източник: БТА