Изкуството на независимостта

Театралите казват, че в една пиеса кралят не се играе сам, а го играе свитата. Т.е. - с отношението си към монарха поданиците показват неговата власт и това ще бъде комуникирано на публиката, дори короновата глава само царствено да мълчи.

Спомних си тази сценична мъдрост покрай случката с руския депутат Пьотр Толстой, който дебелашки заяви, че няма нужда руснаците да ни завладяват, защото вече са изкупили половин България, ще напазаруват и другата половина скоро.

Да си представим, че имате ипотечен заем за дома, в който живеете. Нотариалният акт е в полза на банката. Да си представим също така, че кредитният ви инспектор се пошегува неуместно, че трезорът му притежава половината ви живот и ако не се държите прилично, ще купи и другата половина. Колко унизени ще се почувствате вие? И страхът и смущението ви няма ли всъщност да усилят властта на банката над вашето съществувание и съвест, точно както свитата на сцената усилва влиянието на бутафорния монарх?

Ако някой се пошегува така с моя живот, с моето семейство, с моята родина, ще се напъна да измисля по-добра шега, за да му отвърна. Като например - че се е прецакал с покупката. Нито ще роптая, нито ще пиша манифести, нито ще искам извинение. Ще се постарая да се пошегувам по-остроумно и изискано и ще отмина.  Няма да удостоявам дебелашки прояви с повече внимание, отколкото заслужават. Унижението те досяга само с твое разрешение.  “Никой не може да те накара да се чувстваш непълноценен, ако ти не му позволиш”, гласи прочутият цитат на Еланор Рузвелт.

С реакцията си около неуместното изказване на Пьотр Толстой ние влязохме в ролята на свитата, която усили до неузнаваемост значението на измислената заплаха. Появиха се и конспиративни теории от действащи уж сериозни политици, че има таен заговор за превземането на България отвътре, начертан по усойни доби в Кремъл. Поставихме се в положение на народ, от който нищо не зависи и чиято съдба се определя от външни фактори. Все едно казахме - то е ясно, че подлежим на превземане и това неизбежно ще се случи, но поне да ни превземе правилният Голям брат, а не путинските лакеи. И на тържествените чествания на Деня на независимостта във Велико Търново ораторите не забравиха да натъртят за “евроатлантическата ни ориентация”. Нещо като да извадиха чесън и кръст за защита от вампири.

С тъга констатирам, че в България всичко отдавна е за продан и беше въпрос на време някой мечешки да се пошегува с това. Май малко погрешно изтълкувахме преди 27 години падането на задръжките пред свободния пазар и частната собственост. Приватизирахме до смърт, на всяка цена. Продадохме на частници дори дарения на родолюбиви българи от преди век, като Тютюневите складове на Димитър Кудоглу в Пловдив, и така погазихме святата им воля богатството им да работи навеки в полза на всички. Зер, нали сме прегърнали светите принципи на тоталния икономически либерализъм, какво тук значат някакви си завещания? Бетонирахме огромна част от Черноморието и го разпродадохме на всеки, който го пожела. Дадохме концесионни договори на смешни цени на външни инвеститори, за да прибират природните ни богатства в тяхните си страни. Непрекъснато канехме у нас чужбински предприемачи с унизителната мантра, че у нас ги чака евтина и квалифицирана работна ръка. И апотеозът на тяхното нашествие бяха суетшоповете за шиене на ишлеме в Югозападна България.

На кого да се сърдим сега, че се появи чужд политик с по-малко задръжки, отколкото бонтонът изисква, който ни посочи с пръст проблемът, макар и не по най-изискания начин? Само на нас си, разбира се.

Независимостта не е за страхливци. Тя е и доста по-плашеща от зависимостта. Като си приласкан под някое топло, но задушаващо крило, ти никога не си виновен. Но когато излезеш сам и на студено в света, трябва да можеш да носиш отговорност. Няма кого друг да обвиняваш за провалите си.

Да, руснаците изкупиха голяма част от имотите по Черноморието ни. Но кой прибра парите от тези сделки? Кой взе подкупа, за да занижи концесионните такси за добив на злато у нас? Кой измисли смешната версия, че клошар е подпалил Тютюневия град в Пловдив? Със сигурност знам, че за нито едно от горните неща не е виновен Пьотр Толстой, нито Русия, нито НАТО, нито ЕС. Хайде вече да се научим да си поемаме отговорностите и да се държим като свободни хора, а не като обитатели на територия, подлежаща на задължително превземане.

Свободата е страшен и несигурен път, но само по него можем да стигнем звездите. За другия път дори не искам да се замислям. И свита никога няма да направите от мен.